Ако останеше, ако се хвърлеше в огъня на страстта, можеше да зачене дете от него. Тогава ще трябва да напусне Силвър Миза, да потърси друго място, където да упражнява професията си, преструвайки се на вдовица, за да спести униженията на детето си, на неговото дете. Дори и Рейф да оживееше и да се върнеше да я потърси, нямаше да я намери, защото тя щеше да е сменила името си и да е напуснала града.
Беше го обсипала с какви ли не доводи и опасения, ала бе скрила истината — не искаше да се влюбва в него. Страхуваше се да го обича. Той сам не знаеше колко е прав, когато я нарече страхливка.
Така че трябваше да избяга. Страх я беше да не заспи, боеше се да затвори очите си, защото потънеше ли в сън, щеше да се събуди прекалено късно и нямаше да може да се измъкне.
Ала трябваше да чака нощта да превали, за да пътува по-малко в студа и мрака. Искаше да тръгне половин час преди съмване, когато сънят на Рейф ще бъде най-дълбок.
Опита се да пропъди мисълта за опасностите, които я дебнеха навън; не знаеше и пътя до Силвър Миза. Ако не беше толкова отчаяна, и през ум нямаше да й мине да тръгне сама в нощта. Спомняше си, че Рейф се движеше все на запад, значи трябваше сега да върви на изток. Ако се загубеше — беше почти сигурна в това — се надяваше, че ако пътува в източна посока, ще напусне планините. Ще трябва да тръгне без никакво оръжие, а се налагаше и да остави медицинската си чанта. При тази мисъл сърцето й се сви, но трябваше да се примири със загубата. Щеше да си набави нови инструменти, лекарства и билки.
Усети, че се унася в дрямка, и с мъка отвори натежалите си клепачи.
Колко ли беше часът? Бе загубила всякаква представа за времето. Уплаши се и реши да тръгва веднага, за да не закъснее. Сигурно бе три-четири часа сутринта и Ани се зае да осъществи рискования си план.
Извънредно предпазливо започна да се отдалечава от Рейф, като спираше преди да пристъпи към следващото движение. Той спеше дълбоко. Стори й се, че е изминал цял час, когато изпълзя на дървения под. Студени иглички се впиха в босите й стъпала. Яд я беше, че се бави толкова много, ала въпреки това не посмя да рискува и полека започна да лази към огнището, търсейки опипом обувките и чорапите си. Не искаше пръстите на краката й да замръзнат от студа и да се наложи да ги ампутира.
Искрено се надяваше скоро да се съмне и да стане по-топло, защото не смееше да си вземе палтото. То беше близо до главата на Рейф, отгоре на това затиснато с пушката му. Нямаше начин да го издърпа, без да го събуди.
Най-голямото изпитание бе отварянето на вратата. Ани бавно се изправи и слепешком започна да търси грубо издяланата дръжка.
Гърлото й бе толкова свито от напрежение, че едвам си поемаше дъх. Затвори очи и започна да се моли, докато бавно като в агония отваряше вратата, студена пот се стичаше по гърба й, трепереше от страх да не би някоя дъска да изскърца и Рейф да скочи от леглото с револвер в ръка
Леденият въздух я шибна в лицето, парещи сълзи я заслепиха. Боже Господи, не си представяше, че е толкова студено.
Най-сетне успя да открехне вратата дотолкова, че да се промъкне навън, ала сега се изправи пред втората част от непосилната задача: да я затвори безшумно след себе си. Леден вятър фучеше в короните на дърветата, голите клони се люлееха и се блъскаха едни в други като кости на скелет; нощта бе непрогледна и зловеща.
Ани въздъхна от облекчение, когато вратата отново застана в рамката Стори и се, че забелязва бледо сияние на хоризонта — значи правилно бе преценила времето и скоро щеше да се развидели.
Отправи се към заслона, като стъпваше полека и се взираше в краката си, за да не би да се спъне. Разтрепери се от студ още когато открехна вратата, но трябваше да издържи. Кобилата й се разсъни, подушила познатата миризма, и я поздрави с тихо изцвилване, което разбуди дорестия жребец на Рейф. Животните запръхтяха неспокойно.
В конюшнята не бе толкова студено, едрите тела на добичетата излъчваха приятна топлина. Ани чак сега се сети, че седлото й бе останало в колибата; опря главата си о хълбока на коня и сълзи закапаха от очите й. Нямаше значение. Опита се да си втълпи, че това не е чак толкова важно — ще язди и без седло. При други обстоятелства това нямаше да й направи никакво впечатление, ала сега. Беше студено, тъмно и не знаеше накъде да се движи.
Добре, че Рейф бе завил конете с чулове, за да ги предпази от зимния мраз. Ани шепнеше гальовни думи в ухото на кобилата, докато й нахлузваше юздата Животното я захапа безропотно, успокоено от ласките на господарката си. Сетне Ани полека изведе коня си от заслона и затвори вратата след себе си. Жребецът изцвили, недоволен от раздялата с другарката си.