Нямаше нужда от голяма проницателност, за да осъзнае, че я е наранил и мисълта за силните болки ще я възпре отново да спи с него. Изпълнен от угризения, Рейф се претърколи до нея и започна да нашепва успокоителни думи в ухото й, но тя не се помръдна. Ани беше девственица и нямаше представа каква наслада носи любовният акт. Слава Богу, Рейф бе опитен и знаеше как да я успокои и да й достави удоволствието, за което копнееше.
Стана и започна да се мие; болка прониза сърцето му, когато забеляза кръвта й по тялото си. По дяволите, защо не бе внимавал? Никога през живота си не бе се чувствал толкова възбуден, толкова разпален от страст, че да не може да се спре. Почувства се смутен, но същевременно споменът за неописуемия екстаз разпали отново огъня в гърдите му. Вече копнееше отново да я обладае, да почувства как магическата й топлина се разлива по тялото му. Намокри парцала и коленичи до нея.
Ани се сви на кълбо веднага, щом той я остави на мира; част от нея изпитваше облекчение, че кошмарът бе свършил, ала друга част от душата й искаше да крещи и да го налага с юмруци. Чувстваше се опустошена и омаломощена, не можеше да се мръдне. Областта между краката й тъпо пулсираше, а вътре всичко бе жива рана. Нямаше да му позволи повече да я докосва.
Нима обещанието за физическо удоволствие бе само химера, измислена, за да привлече жените да участват в размножителния процес? Тя се чувстваше измамена и унизена. Мислеше си, че никога няма да изтрие от паметта си потреса от неговата и от своята голота, нямаше да забрави как цялото й тяло се тресеше от настойчивите тласъци на пениса му. Болката бе остра, разкъсваща, режеща като нож; Рейф оскверни най-интимните части от тялото й. Не се опита да го отблъсне, защото той я бе предупредил, че няма да може да се спре; водена от някакво неясно чувство за чест, изтърпя мъките със стиснати зъби и с ръце, вкопчени в одеялото.
Усети как ръцете му докосват бедрата й и инстинктивно ги стисна — пазеше се от повторна атака.
— Искам само да те измия, скъпа — нежно каза той. — Хайде, мила моя, нека да се погрижа за теб.
Тя прехапа устни, странно развълнувана от някаква непозната нотка в гласа му. Думите „мила моя“ бяха произнесени със силен южняшки акцент и от тях се излъчваше чувство за собственост.
Щом силните му ръце разтвориха краката й, тя се приповдигна на лакти и се изчерви до ушите, умряла от срам. Видя струите сперма и кръв, засъхнали по бедрата й, и почувства такова унижение, че й идеше да потъне в земята.
— Сама ще се измия — дрезгаво каза тя и посегна към парцала.
Той я хвана за раменете и я бутна на одеялата.
— Лежи си спокойно. В тоя случай аз съм по-вещ от тебе, докторе.
Тя затвори очи, примирена с поредното унижение. Рейф разтвори краката й и внимателно я изми.
— Намира ли ти се мехлем от бряст?
Ани разтвори, широко очи, като разбра, че той е отворил медицинската й чанта и тършува вътре.
— Какво?
— Мехлем от бряст. Използвахме го през войната.
Тя едвам се удържа да не го цапне през ръцете, задето рови в чантата й.
— Тъмносиния буркан, в десния ъгъл долу.
Рейф извади бурканчето, отвори го и подуши лекарството.
— Това е! — каза той, бръкна с пръст и извади солидна доза от мехлема. Преди Ани да се е усетила, той плъзна ръката си между бедрата й и пръстът му се мушна в разранената й вагина, размазвайки лековития мехлем. Тялото й се сгърчи, тя сграбчи китката му с две ръце и отчаяно се опита да отстрани ръката му. Лицето й гореше от неудобство и срам.
— Я по-спокойно — прошепна той, без да обръща внимание на безплодните и усилия. Прегърна я през рамото и я притисна към себе си, а пръстът му се плъзна дълбоко навътре в израненото й тяло. — Не се съпротивлявай, скъпа, знаеш, че лекарството ще те облекчи.
Тя се отпусна; не искаше Рейф да се грижи за нея, нямаше нужда от закъснялото му внимание. Лют гняв изгаряше душата й. Никой не я бе оскърбявал толкова силно и тя копнееше да излее яда си.
Най-сетне той измъкна ръката си, настани я удобно на постелята и я зави. Тя с облекчение си пое дъх — най-сетне голотата й бе прикрита. Затвори очи, защото не искаше да го гледа как се разхожда гол из колибата. Защо не се облича? — гневно си помисли тя и реши да си сложи дрехите. Само мисълта, че ще трябва да напусне прикритието на одеялото, я възпря.