Рейф за сетен път доказа правилността на разсъжденията й, като се обърна и безизразно каза:
— Трябва да потегляме.
Той наложи най-бързото възможно темпо, като въпреки това продължаваше да внимава да не оставят следи. Искаше да се отдалечат от Силвър Миза, защото ако ги срещнеше някой местен човек, можеше да разпознае Ани. Ако беше сам, щеше да се движи още по-бързо, но Ани и кобилата й не бяха привикнали на продължително пътуване. Жребецът му бе здрав и мускулест от непрестанната езда, но кобилата бе яздена по-рядко и й трябваше време, за да стане по-издръжлива.
На Рейф му се искаше да разбере дали Атуотър е наблизо и колко ловци на награди се навъртат в околността. Треърн бе известна личност и присъствието му не можеше да остане незабелязано — лешоядите сигурно вече се бяха скупчили в очакване на плячката. Рейф искаше на всяка цена да избегне срещата с тях.
Опита се да се отърси от мрачното си настроение, но то тежеше на плещите му като каменна плоча. От години не бе разказвал на никого за Тенч и за изчезналия архив на Конфедерацията, от години избягваше дори да мисли за това. Цялото му внимание бе съсредоточено върху мисълта да оцелее, беше му омръзнало да предъвква събитията, превърнали го в човек извън закона. Ала при мисълта за извършеното предателство Рейф се възмути толкова силно, че дори се изненада от дълбочината на чувствата си. Няколко пъти се бе срещал с Джеферсън Дейвис в Ричмънд, невероятната почтеност и изключителният интелект на този мъж го смайваха. Рейф не беше привърженик на робството, семейството му не бе притежавало роби, но той подкрепяше идеята за автономност на отделните щати и правото им на самостоятелни решения. Бе готов да защитава родния си край — Вирджиния. Президентът Дейвис го караше да се чувства така, както вероятно са се чувствали американските революционери преди едно столетие, сякаш и той се бореше за подобна велика цел — създаването на нова суверенна нация. Като удар в гърба му бе подействало разкритието, че Дейвис е признал каузата си за загубена и въпреки това е приел финансовата помощ на богаташите и е продължил войната в името на тяхното обогатяване.
Колко много хора бяха загинали през последната година на войната! Сред тях бяха и най-скъпите му същества — баща му и брат му. Извършеното беше повече от предателство — това бе масово убийство.
Въпросите на Ани, която искаше да се добере до всички подробности, го бяха върнали назад във времето. В началото той бе обмислял хиляди пъти и най-незначителния детайл, и най-малката подробност, търсейки начин да се справи с Вандербилт. Не можа да намери никакъв изход.
Ако предадеше документите на правителството, Вандербилт щеше да бъде арестуван, ала може би щеше да се отърве, защото бе много богат. Обвинението в убийството на Тенч нямаше да бъде отменено. Рейф щеше да получи възмездие, но нямаше да бъде жив, за да му се наслади. Когато увиснеше на бесил ката, щеше да му е все едно дали си е отмъстил или не.
Ани също му бе предложила шантажа като средство. Преди четири години всичко му се бе сторило просто и ясно: Рейф написа писмо до Вандербилт, в което го заплаши, че ще изпрати документите на президента, ако обвинението в убийство не бъде оттеглено. Първата пречка възникна, когато осъзна, че не може да посочи на финансовия магнат кога и къде да го намери. В никакъв случай нямаше да дочака жив отговора му. Вторият проблем беше, че Вандербилт изобщо не обърна никакво внимание на заплахите и продължи да изпраща убийци подире му. Трудно бе да шантажираш човек, който си мисли, че може да те спре, без да изпълнява изискванията ти.
Тогава Рейф се опита да привлече други хора в изпълнението на плана си. След като намериха двама от приятелите му мъртви, той се отказа. Стана му ясно, че Вандербилт няма да се спре пред нищо. Ала сега нещата се промениха — трябваше да мисли за Ани. Бе готов да се опита отново, стига да знаеше, че ще могат да заживеят мирно и спокойно. Трябваше да намерят човек, на когото да се доверят и който можеше да им помогне. Работа щеше да им свърши само някоя известна личност, чието убийство не можеше да остане безнаказано. Проблемът бе, че Рейф не познаваше такъв човек.