— По-добре се махайте — отвърна Рейф с ясната мисъл, че те няма да ги оставят на мира.
— Не сте много дружелюбно настроен, господине.
Той не отговори. Не искаше да се разсейва, погледът му не се откъсваше от двамата мъже. Те се разделиха, за да не бъдат прекалено лесна цел. Намеренията им явно не бяха приятелски.
Първият изстрел удари скалата на около половин метър над главата му. Чу как Ани мъчително си поема дъх.
— Ловци на награди — прошепна Рейф.
— Колко са?
Той не я погледна, но му се стори спокойна.
— Двама. — Ако някой се опитваше да се приближи, конете щяха да го усетят. — Лесно ще се оправя с тях. Ти не мърдай!
Рейф не отвърна на изстрела. Не искаше да пилее патрони, а в момента не можеше да улучи нито един от двамата.
Ани се промъкна в най-отдалечения ъгъл на пещерата.
Сърцето й щеше да се пръсне, започна да й се повдига, ала тя се помъчи да се вземе в ръце. Можеше да помогне на Рейф само като не му се пречка в краката. За първи път съжали, че не може да борави с огнестрелно оръжие. Тук, в пущинака, това неумение бе равносилно на самоубийство.
Следващият изстрел рикошира в скалния блок над входа на пещерата. Рейф дори не трепна. Знаеше, че е добре прикрит.
Чакаше. Повечето мъже стават нетърпеливи или прекалено самоуверени. Рано или късно се превръщат в удобна мишена. Рейф дебнеше с желязно търпение.
Минутите бавно минаваха. От време на време онези стреляха сякаш се опитваха да определят позицията на Рейф и да го изкарат от скривалището му. Само че за техен лош късмет, той отдавна бе осъзнал разликата между преднамереното действие и механичната реакция. Щеше да стреля само в удобна мишена.
Беше минал повече от половин час, когато мъжът от ляво се размърда. Може би искаше да заеме по-удобна позиция, но за няколко секунди тялото му застана точно пред мушката на Рейф. Той бавно натисна спусъка и завинаги успокои ловеца на награди.
Още преди изстрелът да бе заглъхнал, Рейф се плъзна покрай скалата и прошепна на Ани да не мърда и да не шуква. Другият убиец може би щеше да се опита да го издебне и да прибере десетте хиляди долара, ала можеше и да се върне за подкрепления. Рейф хладнокръвно реши да не го оставя да се измъкне.
Имаше твърде много открито пространство между него и врага му, беше трудно незабелязано да се промъкне до дърветата, но и онзи не можеше да достигне пещерата. Рейф прецени ситуацията от стратегическа гледна точка и реши, че онези са пълни глупаци, защото бяха избрали най-неподходящото място за атака. Много по-хитро щеше да бъде, ако ги бяха проследили по-нататък, където релефът щеше да им предостави по-добро прикритие, или пък ако ги бяха задминали и им бяха устроили засада. Както и да е, първият вече беше само един мъртъв глупак, а другият скоро щеше да го последва.
Откъм пиниите се изсипа цяла канонада от изстрели, очевидно онзи се беше вбесил и стреляше на поразия, ала нямаше да постигне нищо — само пилееше патрони. Рейф хвърли един поглед към пещерата. Ани можеше да пострада само от някой рикоширал куршум, но тя се бе скрила дълбоко навътре и беше кажи-речи в пълна безопасност. Дано само да остане там; той й нареди да не мърда, само нервите й щяха да се скъсат от напрежение, тъй като оттам не можеше да следи какво става.
Рейф предпазливо зае позиция с по-добра видимост, ала не можа да намали разстоянието до врага. Не го виждаше, но конете все още бяха зад дърветата.
Тогава онзи се размърда и се мярна нещо синьо — вероятно част от ръкав. Рейф се съсредоточи върху мястото, без да фокусира погледа си, за да може да долови и най-незначителното движение. Да, ето го къде шава зад дърветата. Виждаше го, но не можеше да го застреля с един изстрел.
Утринното слънце взе да припича право над главата му. Не се сети да си вземе шапката, но вече беше все едно. Даже беше по-добре, така сянката му щеше да е по-тясна.
Рейф намери удобно място за стрелба — огромен разцепен скален блок, в пролуката на който растеше хвойнов храст. Легна на земята, подпря пушката си в цепнатината и впери поглед в пиниите, зад които онзи шаваше нервно и се чудеше какво да прави. Рейф се надяваше работата да не се проточи твърде дълго.
Ловецът на награди пусна още няколко изстрела, но усилията му останаха напразни — отговор не получи. Рейф можеше да го рани в ръката, ала не пожела да стреля. Ако само му пусне кръв и онзи се паникьоса и избяга, щеше да си навлече големи неприятности. Цяла армия лешояди щеше да тръгне по петите им.
Внезапно ловецът на награди изгуби търпение и бавно запълзя назад към конете. Рейф се премери и започна да следи целта с дулото на пушката.