— Хайде, мръснико — зашепнаха устните му. — Открий се само за две секунди. Повече не са ми нужни.
В действителност му трябваше още по-малко. Мъжът изпълзя на полянката, мъчеше се да се прикрива зад дърветата, ала Рейф вече не бе при скалния навес. На мушката му дойдоха рамото и част от гърдите на мъжа — изстрелът нямаше да е смъртоносен, ала и това му стигаше. Рейф натисна спусъка и онзи заби глава в тревата.
Страхотни викове раздраха тишината — мъжът още беше жив.
— Ани! — изкрещя Рейф.
— Тук съм.
Долови страх в гласа й.
— Всичко е наред. Оправих ги и двамата. Стой там, ще се върна след няколко минути.
Рейф предпазливо започна да се придвижва към пиниите — това, че мъжът бе ранен, не означаваше, че няма да стреля. Доста хора са били застреляни, докато са се приближавали към някой „мъртвец“ или тежко ранен, който уж не можел да държи оръжие в ръка. Дори и секунди преди смъртта някои са успявали да застрелят врага си.
Рейф се плъзна покрай дърветата и долови стенанията на ранения. Мъжът се бе подпрял на един ствол, а пушката му бе в тревата на няколко крачки от него. Без да сваля погледа си и дулото на пушката си от ранения, Рейф изрита оръжието му надалеч, приближи се до мъжа и му взе револвера.
— Трябваше овреме да си плюеш на петите — гласът му прозвуча спокойно.
Ловецът на награди му хвърли поглед, изпълнен с болка и омраза.
— Гаден кучи син! Ти застреля Орвъл.
— Вие двамата стреляхте първи. А аз последен. — Рейф преобърна с крак трупа на Орвъл — бе прострелян в сърцето. Прибра оръжията на убития.
— Ние нямаше да ти направим нищо лошо, просто искахме да се позабавляваме. Подивяхме в тоя пущинак!
— Да, да, толкова ви бе домъчняло за компания, че чак се забравихте и почнахте да стреляте. — Рейф не му повярва нито една дума. Мъжът беше мръсен, небръснат и смърдеше на пор. Очите му блестяха подло и коварно.
— Така е, искахме да се развеселим малко.
— Откъде разбрахте, че сме тук? — Колкото повече мислеше, толкова по-малко вероятно му се виждаше да са забелязали огъня. Тия двамата бяха толкова тъпи, че бе изключено и да са ги проследили — бяха отседнали в пещерата още преди два дни, освен това Рейф бе толкова предпазлив, че не оставяше никакви следи по пътя.
— Ами ние минавахме оттук и забелязахме дима.
— Защо не се разкарахте, докато е време? — Рейф му хвърли презрителен поглед. По гърдите на мъжа се стичаше кръв, ала раната не бе смъртоносна. Куршумът бе засегнал само ключицата му. Рейф се чудеше какво да го прави.
— Не трябваше да ни гониш, а да ни поканиш при вас. Орвел каза, че искаш само ти да чукаш оная женска… — Мъжът преглътна, усети, че се е раздрънкал прекалено много.
От дивата ярост, обладала Рейф, очите му се свиха като цепки. Не, те не бяха забелязали огъня. Бяха видели Ани, докато е носела вода. На тия лайнари в акъла им е било изнасилване, а не наградата за главата му.
Рейф започна да се двоуми. Най-доброто решение бе да пусне един куршум в главата на това копеле и да освободи света от един боклук. От друга страна, това си беше чиста проба хладнокръвно убийство, а не му се искаше да изпада до нивото на тия мръсници.
— Чуй сега, какво смятам да направя с тебе — процеди през зъби Рейф, приближи се към конете и хвана юздите. — Ще ти дам време да размислиш за фаталната грешка, която допусна. Мно-о-ого време!
— Къде караш конете, бе? Това е кражба!
— Няма да ги карам никъде, а ще ги пусна на свобода! Мръсното чене на мъже увисна от изненада.
— Айде стига бе! Не можеш да го направиш!
— Как така не мога?
— Ми аз как ще ида на доктор без кон? Ти ми отнесе рамото!
— Хич не ми дреме дали ще идеш на доктор или не! Ако те бях застрелял, изобщо нямаше да си мислиш за никакъв доктор!
— Дявол да го вземе, човече, не можеш да ме зарежеш просто така!
Рейф впи студения си светъл поглед в мъжа и започна да сваля юздите.
— Ей, я чакай малко! — Раненият упорито се взираше в него. — О, ама аз знам кой си. Проклет да съм. Да потъна вдън земя! Десет бона да се разхождат пред мене и аз да не знам!
— Прости се с парите, човече! — Мъжът злобно се ухили.
— Ще танцувам жига и ще почерпя оня, който ги прибере, гадно копеле такова!
Рейф сви рамене и поведе конете покрай ранения, който се опитваше да се изправи на колене. Без кон и оръжие, нямаше никакъв шанс да се добере до някое населено място. Дори и да успееше, щяха да минат дни, дори седмици. Дотогава двамата с Ани щяха да бъдат далеч оттук. Не му харесваше, че щеше да се разчуе, че пътува с жена, ала нямаше как — трябваше да рискува. Добре, че ловецът на награди не бе видял Ани отблизо, така че нямаше да може да я опише подробно.