— Болест ли? — Ани усети как кръвта напуска лицето й и пред краката й зейва пропаст. Тя беше лекар. Хипократовата клетва не й позволяваше да прави разлика между бели, черни, жълти или червенокожи. Неин дълг бе да помага на всички болни и ранени хора с каквото може, ала никога не бе предполагала, че този дълг ще я отведе в индиански лагер, който може би никога нямаше да напусне.
— Забрави! — грубо заяви Рейф, сякаш бе прочел мислите й. — Няма да ходиш там. И без друго не можеш да им помогнеш — болестите покосяват индианците като остра брадва. Освен това не знаеш каква е болестта — ами ако е холера или чума?
— Ами ако не е?
— Мисля, че е едра шарка.
Тя се усмихна криво.
— Не забравяй, че съм дъщеря на лекар, Рейф. Ваксинирана съм против едра шарка. Баща ми беше страстен привърженик на методите на д-р Дженър.
Рейф не знаеше дали да вярва на теориите на д-р Дженър, когато ставаше дума за живота на Ани.
— Не бива да ходим там, Ани.
— Аз ще отида сама. Няма нужда и ти да се заразяваш от онази болест.
— Не — твърдо отказа Рейф. — Много е опасно.
— Аз съм лекар. Не за пръв път влизам в контакт със заразно болни.
— Те не са обикновени болни, Ани! Те са апахи!
— Това няма значение! Те се нуждаят от медицинска помощ! Освен това сам каза, че в лагера има деца. Те ще умрат, ако не се погрижа за тях!
— Ако са болни от холера или чума, не можеш да им помогнеш с нищо!
— Да, но може и да е някоя друга болест! Аз съм здрава като камък, Рейф, никога не съм била болна. Не ме е хващала дори и проста настинка…
— В случая не става дума за настинка, по дяволите! — Рейф хвана брадичката й и обърна лицето й към неговото. — Не искам да рискуваш живота си, разбра ли?
Погледът му я прониза със студенината си, тя потръпна, но не отстъпи.
— Длъжна съм — тихо промълвиха устните й. — Нямам право да избирам пациентите си; това би било подигравка с Хипократовата клетва. Или съм лекар, или не съм… нищо.
Решението й така го вбеси, че Рейф стисна юмруци, за да не я сграбчи и раздруса. По дяволите, нямаше да я пусне в онзи бивак, дори и да се наложеше да я върже за коня и да я освободи чак, когато стигнат в Хуарец.
— Трябва да отида там — повтори Ани. Бездънните й очи сякаш го повлякоха в глъбините на душата й.
Рейф не разбра как стана всичко. Знаеше, че е глупаво, знаеше, че не трябва кракът й да стъпва в индианския бивак, ала въпреки това отстъпи.
— В такъв случай ще отидем двамата.
— Няма нужда — прошепна Ани и докосна лицето му.
— Аз решавам кое е нужно и кое не е. Щом ще ходиш в онзи бивак, аз ще бъда до теб. Ако не искаш да идвам с теб, и ти няма да тръгваш.
— Ами ако е едра шарка?
— Прекарах я леко, когато бях петгодишен. Нямам белези. Много по-устойчив на болестта съм от теб с твоите ваксини.
Ани въздъхна с облекчение, щом разбра, че Рейф е боледувал от едра шарка. Беше сигурна, че той няма да я пусне сама в индианския бивак.
— Можеш да ме чакаш — аз ще ида да видя каква е болестта и ще се върна.
Той поклати глава.
— Никъде няма да ходиш сама.
Впиха погледи един в друг — всеки държеше на своето. Ала тъй като Рейф се бе съгласил с нея по първия спорен въпрос, тя му отстъпи по втория.
Щом влязоха в бивака, кучетата се скупчиха около тях и се разлаяха яростно. Двете момченца ги изгледаха с ужас в очите и побягнаха. Старицата, която Рейф бе видял преди, излезе този път от друг вигвам и също побягна, доколкото й стигаха силите.
Не се появи никой друг.
Ани изпитваше ужас от онова, което ги очакваше във вигвамите. Въображението й рисуваше картини на подпухнали тела, прострени в локви от бълвоч. Понякога съжаляваше, че знае толкова много, защото си представяше какви ли не чудовищни симптоми.
Решиха да прегледат всички вигвами. Приближиха се към първия и слязоха от конете. Ани посегна към кожата, която служеше за врата, ала Рейф я спря със светкавично движение. Прикри я с тялото си, сетне дръпна кожата и надникна вътре. Двама души, покрити с пъпки, лежаха на постелята.
— Прилича ми на едра шарка — мрачно каза той. Ако наистина индианците страдаха от тази болест, щяха само да си загубят времето. За разлика от белите хора, които бяха изградили известен имунитет срещу заразните болести, тъй като от хилядолетия страдаха от тях, индианците бяха изложени на въздействието им едва след като белите ги бяха пренесли в Америка, и не можеха да се справят с тях.