Надяваше се, че запасите й от върбови кори ще стигнат. Донесе вода и я сложи да възври. Щеше да свари слаб чай; той щеше да понижи температурата на болните, а и запасите щяха да й стигнат за по-дълго време. Беше сигурна, че индианците знаят кои местни растения помагат при треска, но не говореше езика им и не можеше да ги пита.
Докато чаят се запарваше, тя отново обиколи колибите, за да потърси лековити билки. Може би някои от тях щяха да й свършат работа. Рейф я следваше по петите, нащрек като диво животно.
Бебето отново започна да плаче — сигурно беше гладно. Тя влезе във вигвама, където лежеше детето, и го взе на ръце. Явно беше по-скоро уплашено, отколкото гладно, защото се успокои веднага. Сърцето й се късаше, като го чуваше как плаче, затова реши да го носи с нея. Опасността от зараза бе еднаква навсякъде.
Ани намери връзки изсушени растения, но по-голямата част й бяха непознати. Бе прекарала твърде малко време в тази област и не бе имала възможност да изследва лечебните свойства на местните растения. Въпреки това Ани взе билките със себе си; може би старицата щеше да й покаже как да ги използва.
Двете момченца изпълзяха от техния вигвам и впиха в нея огромните си уплашени очи. Едно току-що проходило дете влачеше подире си лък, който бе по-голям от него. Ани тръгна към тях, искаше й се да ги успокои, ала те профучаха покрай нея и отново се скриха.
— Дай ми бебето — измърмори Рейф. Тя го държеше в едната си ръка, а с другата се мъчеше да сипе мед и канела в чая от върбови кори. Погледна го с неприкрито учудване; стори й се нелепо тези ръце със стоманени мускули да прегръщат бебе. Усмихна се и му връчи детето.
То отново се разплака. Рейф погали малката главица с голямата си ръка, притисна телцето му до гърдите си, ала то не се успокои. Ани го погледна тревожно.
— Страх ме е да не се разболее — каза тя. — Шарката е много опасна за малки бебета. Може би просто е гладно.
Рейф си помисли, че то плаче, защото вече не е в ръцете на Ани. Явно беше гладно, но ласките й го бяха успокоили. Рейф бръкна с пръст в буркана с мед и докосна устничките на детето. Бебето го облиза, усети сладкия вкус и жадно засмука пръста. Рейф се намръщи, щом двете остри зъбчета се забиха в плътта му.
— Хей, малък канибал такъв, я да ме пускаш!
Медът свърши и пръстът вече не бе вкусен. Бебето отново се разплака. Рейф понечи отново да натопи пръста си в меда, ала Ани го възпря.
— Не бива да се дава мед на малки бебета. Понякога им става зле от него. Може би майката все още кърми; иди и провери! Ако няма мляко, от закуска остана една палачинка. Натопи я във вода и давай малки парченца на бебето. И виж дали не се е подмокрило!
Ани се изправи и тръгна да си върши работата. Рейф притеснено погледна към малкото човече в ръцете му. Само това му липсваше — да стане бавачка! Как да разбере дали майката все още кърми? Жената беше в несвяст, а той не знаеше нито една дума от езика им. И какво беше онова за подмокрянето? Почуди се откъде да започне.
Реши първо да нахрани детето. Може би щеше да се справи с тази задача. Прерови дисагите и намери изостаналата палачинка. Детето се задушаваше от рев и риташе с крака. Помисли си, че индианките носят бебетата си в люлки, вързани на гърба им, ала не видя нищо подобно.
Натопи палачинката във вода, след това започна да слага малки парченца в устата на бебето, като се пазеше от острите зъбчета. Детето явно знаеше да дъвче, защото се справяше добре. Настъпи благословена тишина.
Рейф насочи погледа си към Ани, която обикаляше вигвамите с тенджерата с чай. Двете момченца го зяпаха сякаш имаше две глави. Явно за пръв път виждаха мъж да храни бебе. И на Рейф това му беше за първи път.
Бебето му се видя доста мокро. Рейф въздъхна и започна да го разповива. Крайно време беше да разбере дали то е „тя“ или „той“.
Оказа се „тя“. За негово облекчение, бе само напикана. Бебето в скута му се радваше на голотата си, риташе енергично с крачета и гукаше. Рейф й се усмихна и кръглото личице също грейна в усмивка. Беше сладка, меката й тъмна косица стърчеше на всички страни като четка. Тъмната й кожа бе гладка като праскова, а черните очички заприличваха на цепки всеки път, щом му се усмихнеше.
Рейф притисна детето към себе си и тръгна към вигвама, където Ани го беше намерила. Там сигурно имаше чисти пелени. Щом той влезе вътре, младата майка се претърколи настрани, явно се опитваше да стане. Размътените й от треската очи отчаяно се взираха в бебето. Рейф коленичи до жената и внимателно я върна обратно в легнало положение.