Джакали описваше кръгове на няколко метра от тях, съскаше и мърмореше, а Атуотър я държеше под око. Старицата бе враждебно настроена към него. Двама индианци успяха да излязат от вигвамите, ала силите им нямаше да стигнат дори да изпълзят до мястото, където седеше Рейф. Единият носеше пушка, но не се опита да стреля. Сигурно бяха решили да оставят бледоликите да се оправят сами. Все пак Атуотър следеше всяко тяхно движение.
Чудеше се как ще закара арестанта до затвора, пътуването щеше да бъде доста неприятно. Както вече бе казал на глас, не само че бяха посред територията на апахите, ами отгоре на това се бяха набутали и в индиански бивак. Че и жената влизаше в сметката. Атуотър — за разлика от някои — не подценяваше жените — някои бяха способни на всичко, за да защитят любимия си.
Проследяването на Маккей се оказа най-гадната работа, с която се бе захващал. Ако не владееше някои индиански номера, изобщо нямаше да се оправи. Все пак извади и голям късмет. Тръгна подир оня мръсник Треърн и само дебнеше какво ще стане. Както и предполагаше, Треърн си получи заслуженото. Беше гадно копеле и Атуотър не съжаляваше за смъртта му.
Следите около колибата бяха от два коня — или Маккей се бе сдобил с товарен кон, или го придружаваше някой, който не тежеше много. Първо Атуотър реши, че е товарен кон, защото Маккей бе твърде хитър, за да помъкне със себе си жени или деца. Тогава си спомни какво се говореше в Силвър Миза: никой не бил виждал докторката от известно време. Хората предполагаха, че са я повикали да лекува някой болен далеч от града, ала Атуотър го биваше да извлича полза и от най-странните съвпадения и изведнъж всичко си дойде на мястото.
Значи, Маккей бе взел докторката със себе си. Защо ли му е трябвало да си усложнява положението с тая фуста? Сигурно му е завъртяла главата и е хлътнал. Така, накъде щеше да тръгне в такъв случай? На север? Може би. Пущинакът предлагаше добри скривалища. Повечето хора биха тръгнали на север, ала Маккей не бе като всички. Не, той би предприел най-изненадващия ход. Значи, на юг, към Мексико. През териториите на апахите.
Трудно бе да го следи, защото кучият му син не оставяше никакви дири. Обаче телата на онези двамата, които откри лесно по кръжащите лешояди, бяха твърде красноречив знак.
Доста трябваше да обикаля, докато им хване следите. Откри само един-два лагера, и то с голям труд. Атуотър бе изкусен преследвач, ала ако Маккей не се бе мотал толкова дълго в индианския бивак, доста време щеше да мине, докато го залови. Съществуваше и възможността изобщо да не го хване, но съдията не искаше да мисли за нея.
Защо бяха спрели в бивака? Това си бе чиста проба главоблъсканица, а Атуотър не си падаше по главоблъсканиците. Беше си любознателен по природа и сблъскаше ли се с някоя загадка, не мирясваше, докато не я разгадае. Защо Маккей бе останал толкова дълго в индианския бивак, като това щеше само да му създаде проблеми. Атуотър знаеше, че изостава с около три дни път от бегълците, а когато откри местонахождението им, ги наблюдава още цели два дни, прикрит зад скалите. Чакаше ги да напуснат бивака, защото хич не му се искаше да се набутва право в устата на лъва.
Онова, което видя, изобщо не се връзваше с представата му за Маккей. Един хладнокръвен убиец няма да седне да се грижи цели пет дни за някакви си болни червенокожи. Сигурно докторката бе изявила желание да им помогне, но Маккей би трябвало да я разубеди, да я принуди да тръгне с него или просто да я зареже. А той остана с нея.
Цели два дни Атуотър наблюдава как престъпникът — носи вода, изнася мъртъвци от вигвамите, играе с някакво бебе, занимава се с индианско момче и пази докторката. С помощта на бинокъла си съдията видя как Маккей мие тялото на един индианец. Не, поведението му надхвърляше границите на логиката.
Ами оная работа с болното бебе нощес? Атуотър не можа да види какво точно става в тъмното, ала картината, която се разкри пред очите му по изгрев слънце, направо бе невероятна. Маккей и докторката седяха цели часове напълно неподвижни в калта и не сваляха очи един от друг. Сякаш бяха изпаднали в транс или нещо подобно. Тръпки да ти полазят по гърба! Докторката прегръщаше бебето, а Маккей притискаше ръцете й с дланите си. Старицата ги зяпаше като втрещена.
Изведнъж бебето заплака, те се стреснаха и излязоха от транса; Маккей награби докторката и едно одеяло и отпраши нанякъде. Атуотър не ги проследи. Нямаше да стигнат далеч без конете, затова реши да ги остави за малко насаме.
Случаят Маккей бе доста загадъчен. Един хладнокръвен убиец трябва да действа както подобава на хладнокръвен убиец, а при Маккей не беше така. Малките парченца от мозайката не пасваха и Атуотър беше раздразнен.