— Мразя да слушам подобни измишльотини — излая съдията.
Рейф стисна устни, устата му се превърна в тънка, крива линия.
— Изслушах ви докрай, защото добрите лъжци се опитват да съчинят нещо достоверно. Няма смисъл да лъжеш, щом никой не ти вярва. Така че щом някой се опита да ми пробута нещо, което дори не би и минало през ум на някой печен измамник, ставам любопитен. Адски мразя да съм заинтригуван от нещо. Направо не мога да спя. Няма съмнение, че през последните години си пречукал цяла сюрия от хора, ала ако докторката казва истината, мога да го приема като самозащита. Освен това през цялото време се чудех кой ли пък е този Тенч, че да определят десет бона награда за главата на убиеца му. Ако беше някоя важна клечка, все щях да съм чувал за него. Да, да, много любопитна история!
Ани преглътна с труд; не смееше да погледне към Рейф. Съдията разсъждаваше на глас и тя не искаше да го прекъсва. В душата й се събуди надежда и й се зави свят. Мили Боже, нека да ми повярва!
— Така че сега ще започна да си блъскам главата да открия истината. Как да постъпя, по дяволите? Извинете ме, госпожо. Според закона ти си убиец, Маккей, и аз трябва да те предам на съда. Докторката казва, че искат да те пречукат, за да не се стигне до съд. На мене ми плащат, за да служа на правосъдието, но вече не съм сигурен дали ще е правилно да те предам на службите на закона. Не знам дали изобщо ще мога да го направя — сухо заяви той и погледна подозрително към едрия индианец, който стоеше пред вигвама си с пушка с ръка и не сваляше тъмните си, неподвижни като на влечуго очи от тях. Май на индианците хич не им харесваше, че Маккей е вързан. Съдията отново се обърна към Рейф: — Защо остана, за да помагаш на индианците? Ако беше продължил за Мексико, изобщо нямаше да те хвана.
Ани с труд си пое дъх. На Рейф му се прищя да удари Атуотър, задето я разстройва.
— Те имаха нужда от помощ — кратко отвърна той.
Атуотър разтри челюстта си. Сигурно докторката го беше накарала и сега се разкъсваше от угризения на съвестта. Той отново погледна към пленника си и забеляза гнева в странните му светли очи. Е, не беше първият влюбен мъж, нямаше да бъде и последният. Явно хладнокръвният гангстер здраво беше лапнал по докторката. Тя не беше красавица, но имаше особено излъчване. Погледнеше ли го с големите си тъмни очи, стомахът му се свиваше. Ако беше с двайсет години по-млад, като нищо щеше да си падне по нея особено ако го гледаше така, както гледаше Маккей.
Да, бе изправен пред трудно решение. Не само че историята го заинтригува, но и като я съпостави с други смущаващи детайли, като например необичайно голямата награда и фактът, че Маккей съвсем не беше такъв хладнокръвен убиец, за какъвто го смятаха, стигна до извода, че невероятната приказка може би отговаря на истината. За да се убеди напълно, трябваше да види документите, а това изобщо нямаше да е лесно. Атуотър въздъхна — никога не бе смятал, че е лесно да служиш на закона.
Не беше ясно дали ще може да напусне безпрепятствено индианския бивак. Едрият воин заплашително размахваше пушката си. Не биваше да го дразни.
Атуотър взе решение. Въздъхна тежко и се изправи. Пак си усложни живота и щеше да става още по-лошо.
Приближи се до Рейф и измъкна затъкнатия в колана нож. Ани скочи като ужилена и прехапа устни.
— Апахите ми се виждат доста нервни — заяви Атуотър. — Може би не им харесва, че си вързан, а може би просто мразят белите. Както и да е. В случай, че ги смущава въжето около ръцете ти, ще рискувам да те развържа. Изобщо не възнамерявам да те изпускам от поглед. Хич не си мисли да бягаш — мрачно го предупреди съдията. — Побеснявам, щом някой се опита да ме прави на глупак. Речеш ли да офейкаш, ще те пречукам, без да ми мигне окото. Искам да те заведа в Ню Орлийнс, за да видя документите. Глупаво е да ми се кълнеш, че няма да избягаш, затова хич няма и да те моля затова. Мислиш ли, че апахите ще вдигнат патаклама, ако тръгнем да си ходим?
Рейф го погледна право в очите.
— Няма да е трудно да разберем.
Нямаше смисъл да чакат до другия ден, за да напуснат бивака. Конете им бяха отпочинали, а и на Рейф му се искаше да се махнат, преди воините да са заякнали достатъчно. Щом започнаха да оседлават конете, индианците се скупчиха в средата на бивака; всички бяха въоръжени. Излязоха и няколко жени, но повечето останаха във вигвамите при болните. Следвана от орловия поглед на Атуотър, Ани влезе да нагледа бебето, което я дари с щастлива усмивка, откриваща двете бели зъбчета. То все още имаше температура, но дъвчеше енергично едно парче кожа. Майката срамежливо докосна ръката на лекарката и каза няколко думи — по тона личеше, че й благодари.