Атуотър изсумтя.
— Добре, че не можа да каже името ти на висок глас. — Съдията отиде до огледалото. — Мисля, че кръвта спря, но главата ми ще се пръсне от болки.
— Ще доведа Ани — заяви Рейф.
— Няма нужда освен ако не може да облекчи главоболието.
— Може — със странен израз на лицето каза Маккей и хвана дръжката на вратата. — Ще наредя да ни донесат топла вода да се окъпем. Нямам намерение да се женя мръсен и вонящ на пот. Ще дойдете ли с мен?
Атуотър въздъхна и поклати глава.
— Не държа — каза той и погледите им се срещнаха съзаклятнически.
Рейф се разпореди за топлата вода и отново се качи на горния етаж. Ани все още спеше, когато влезе в стаята й, и той спря до леглото, за да й се полюбува. Неговото дете растеше в това крехко тяло и вече отнемаше от силата му. Бе готов да я носи на ръце през следващите осем месеца. По-точно седем месеца и половина, защото бяха изминали точно шест седмици, откакто напуснаха индианския бивак. Шест седмици, откакто се любиха за последен път.
Замисли се за измененията, които щяха да настъпят в тялото й през следващите месеци, и го обзе отчаяние, защото може би нямаше да ги види. Коремът й щеше да се закръгли, гърдите й да натежат. Рейф усети възбуда и бегла усмивка заигра по устните му. Порядъчните мъже не закачат жените си, докато са в положение, но той не се смяташе за порядъчен.
Скоро щяха да качат топлата вода, а Ани преди това трябваше да се погрижи за Атуотър, затова Рейф се наведе над нея и почна да я буди. Тя изсумтя и отблъсна ръката му. Той я разтърси отново.
— Събуди се, скъпа. Атуотър претърпя злополука и има нужда от помощта ти.
Ани с мъка отвори слепените си клепачи и скочи от леглото. Рейф я прегърна и изпита огромно удоволствие.
— По-полека, скъпа — прошепна той. — Куршумът само го одраска, но има много силно главоболие.
— Какво ви се случи? — Тя отметна косата си назад и посегна към чантата си. Рейф я изпревари и я вдигна.
— Рани го случаен куршум. Не е сериозно. — Не искаше да я тревожи.
Влязоха в съседната стая. Ани накара Атуотър да седне на един стол и внимателно прегледа раната му.
— Съжалявам за безпокойството, което ви причиних, госпожо — любезно се извини съдията. — Просто ме цепи страхотно главоболие. Мисля, че едно уиски ще ме оправи.
— Няма — възрази Рейф. — Ани, сложи си ръцете на главата му.
Тя го погледна смутено, защото се чувстваше неловко. Все още не беше напълно убедена в свръхестествените си способности. Въпреки това се подчини и внимателно постави ръцете си върху главата на Атуотър.
Рейф съсредоточено наблюдаваше лицето на съдията. Отначало той изглеждаше озадачен, сетне заинтригуван, а най-накрая блажено се отпусна и затвори очи.
— Не знам какво направихте с мен, госпожо — въздъхна Атуотър, — ала главоболието ми премина.
Ани погледна ръцете си и започна да ги разтрива. Значи любимият й излезе прав — тя наистина притежаваше някаква необяснима сила.
Рейф я прегърна през кръста.
— Сватбената церемония ще се състои в шест часа — обяви той. — Купих ти нова рокля, а преди това ще можеш да вземеш топла вана.
Ани се усмихна и възкликна очарована:
— Истинска вана! Какъв разкош!
— Истинска топла вана!
Рейф взе дисагите си и пакета с роклята на Ани — Атуотър не се помръдна, нито каза нещо. Наместо това се усмихна блажено и докосна раната си, която сякаш бе заздравяла.
Ани гледаше ту дисагите, ту Рейф. Нещо се бе случило, докато е спала.
— Рейф, кажи ми какво стана в града? — нетърпеливо попита тя, когато се върнаха в нейната стая.
— Когато стреляха по Атуотър, аз не се опитах да избягам. — Той й представи нещата по най-простия възможен начин. — Той реши, че може да ми има доверие.
— Няма ли да те връзва повече? — Изразът на лицето й показваше колко много се е измъчвала заради него по време на цялото пътуване.
— Няма. — Той се протегна да я погали по косите и точно в този момент някой почука на вратата. Рейф отвори и две момчета внесоха тежката вана. Други две наляха вода вътре. След малко се върнаха с кофи гореща вода и ваната бе готова.
— Струва шейсет цента, господине — каза по-голямото момче и Рейф плати.
Ани започна да се разкопчава, веднага щом вратата се захлопна. Рейф я гледаше жадно, погледът му се плъзна от закръглените гърди към меката извивка на ханша. Ани влезе във водата със сладострастна въздишка, спусна клепачи и се облегна назад.
Толкова бързаше, че забрави сапуна. Рейф го измъкна от дисагите и го пусна във водата. Ани отвори очи и му се усмихна нежно.
— Това е рай — прошепна тя. — Много по-добре е от студените потоци.