Выбрать главу

Театралната публика в Мюнхен е изумителна. Предана, ангажирана, непризнаваща съсловни различия, тя може да бъде и извънредно критично настроена, изразявайки неудоволствието си с дюдюкане и провиквания. Но най-интересното е, че тази публика все пак посещава театъра, независимо дали спектакълът е бил разбит на пух и прах или превъзнесен до небесата. Не бих твърдял, че жителите на Мюнхен не се доверяват на мнението на критиците, публикувано във вестниците — техните рецензии сигурно имат читатели, — но те предпочитат да не отстъпват никому правото си да решат сами дали постановката им допада или не.

Залата на театъра се изпълва средно до деветдесет процента, актьорите биват аплодирани сърдечно, ако вечерта по обща преценка е минала успешно. Зрителите се разотиват полека, без да бързат, сякаш с известно неудоволствие, събират се на групички и споделят впечатленията си. Постепенно множеството изпълва ресторантите на Максимилианщрасе и малките кафенета в пресечките наоколо. Вечерта е топла, въздухът — наситен с влага, някъде над планините отеква гръмотевица, тътне автомобилното движение. Развълнуван и възбуден, аз вдишвам уханието на гозби, на отработени газове и тежкия аромат на парка, потънал в мрак, вслушвам се в хиляди и хиляди стъпки, в звуците на чуждестранната реч. И мисля: това си е наистина чужбина.

Внезапно ме обзема тъга по дома, по моите собствени зрители, така благожелателно аплодиращи актьорите, които изкарват по четири пъти да им се покланят, след което изчезват стремително, сякаш са побягнали от пожар. Спускам се на площад Нюбруплан, снежната фъртуна брули мълчаливия и замърсен мраморен дворец — вятърът идва от тундрата през морето — и няколко опърпани пънкари изригват с викове самотата си сред бялата пустош наоколо.

В Мюнхен ме приеха изключително тържествено. Разтворете обятията си — Бергман е избягал от „социалистическия ад“55 там на север и търси убежище в благоденстващата демократична Бавария, нежно притиснат в широката меча гръд на Франц-Йозеф Щраус.

На вечеря в моя чест бях впрочем фотографиран с него, Великия баварец. Той дотолкова безсрамно използваше тази снимка в развихрилата се в момента предизборна кампания, че бях принуден да го помоля да ми спести тази чест.

Приемите следваха един след друг. „Вълшебната флейта“ се прожектираше в най-големия кинотеатър на града и публиката реагираше с възторжени възгласи. „Сцени от един брачен живот“ бе показан по телевизията, последван от дискусия. Гостоприемството и любопитството бяха потресаващи. Стараех се пряко сили да отвръщам на това доброжелателство, да бъда вежлив с всички, твърде късно проумявайки, че баварското общество е свръхполитизирано и че бариерите между различните партии и фракции са непреодолими.

За кратко време успях да се омаскаря по всички линии.

В Резиденцтеатер се бях втурнал стремително, носейки със себе си онези принципи и умонастроения, които бях съхранил в продължение на многолетен професионален живот в отдалечен и добре защитен край на света. Направих фаталната глупост да изпробвам шведски модели в немски условия. И освен това изгубих немалко време и сили в усилия да демократизирам процеса на вземане на решения в театъра.

Това се оказа пълен идиотизъм.

Проведох събрания на трупата и успях да организирам актьорски съвет от петима души, който да има всички функции на съвещателен орган. Цялата тази инициатива обаче отиде по дяволите. Тук впрочем би следвало да се изтъкне, че Националният театър на Бавария няма управа, че е подчинен директно на Баварското министерство на културата, оглавявано от някой важен министър, който свири на орган — да се сдобиеш с аудиенция при него е по-трудно, отколкото да проникнеш при китайския император.

Като преодолях терзанията на трупата и най-сетне създадох въпросния съвещателен орган, аз разбрах що за чудовищен акт съм извършил. Натрупаната и прикривана в продължение на години ненавист сега излезе наяве, подмазвачеството и страхът достигнаха невероятни мащаби. Враждата между групировките изригна с ярък пламък. Интригите и машинациите — такива в Швеция не бях виждал нито по размах, нито по изобретателност дори в църковните среди, станаха всекидневно блюдо в най-гнусния от всички учрежденски стол.

вернуться

55

Има се предвид характерният „трети път на развитие“, избран в Швеция, чийто обществен модел съчетава черти на капитализма и социализма. — Б.р.