В тази ожесточена борба съзирам и нещо положително: принуден съм да седя до безконечност над произведението и затова съумявам да се вслушам както трябва във всеки такт, в туптенето на пулса, във всеки негов миг.
Образността възниква от музиката. Не мога да вървя по друг път. И тази моя неспособност ми пречи.
Кеби Ларетей обичаше театъра, аз обичах музиката. С брака си ние взаимно разрушихме тази наивна и спонтанно емоционална любов. На един концерт аз се обърнах към Кеби, изпълнен от щастието на съпреживяването, а тя ми хвърли скептичен поглед. „Нима това наистина ти хареса?“. В театъра ставаше същото неприятно разминаване – на нея нещо ѝ допадаше, на мен не, или обратното.
Днес вече сме само добри приятели и си възвърнахме аматьорските преценки. Но няма да отрека, че годините, прекарани в съвместен живот с Кеби, ме дариха с немалко познания в областта на музиката.
Особено силно впечатление ми бе направила нейната учителка (всички музиканти си имат по една-единствена учителка) със своята гениалност на педагог и удивителна житейска съдба.
19
Андреа Корели произхождаше от заможна и аристократична фамилия от Торино и според обичаите на времето била възпитана в манастирски пансион, а след като получила основно образование по класическите предмети и по чужд език, тя постъпила в Музикалната академия в Рим, където я смятали за многообещаваща пианистка. Андреа била привързана към семейството си, дълбоко религиозна и херметично защитена в крепостта от условности на италианската едра буржоазия.
Красивата, весела, малко завеяна девойка, обзета от дълбоко интелектуално любопитство, била заобиколена от почитатели и ухажори не само заради привлекателността си, а и поради обстоятелството, че била „добра партия“. В Музикалната академия преподавал и цигулар виртуоз на средна възраст – Йонатан Фоглер, от Берлин, донякъде вял, апатичен мъж почти на средна възраст, с прошарени слепоочия и с големи черни очи, доста кривоглед. С изкусното си свирене и демонично излъчване той будел страсти.
Андреа била избрана да му акомпанира на няколко концерта, влюбила се в него до уши, скъсала със своето семейство и с академията, омъжила се за цигуларя и тръгнала с него по света, съпровождайки го на многобройните му турнета. Впоследствие Фоглер създал струнен квартет, който придобил световна известност. Андреа също се изявявала – когато изпълнявали квинтети за пиано. Родила дъщеря, която била дадена за отглеждане отпървом у роднини, а сетне – в пансион.
Не след дълго Андреа разбрала, че Фоглер ѝ изневерява. Апетитът му за жени от всякакви категории се оказал неутолим. Ниският и разноглед господин с коремче и слабо сърце, който страдал и от задух, гениалният музикант, се оказал гаргантюански склонен към всякакви житейски наслади. Андреа го напуснала, той се заканвал, че ще сложи край на живота си, тя се върнала при него и всичко продължило постарому.
Станало ѝ ясно, че го обича, независимо от всичко, и пренебрегвайки всякаква конвенционалност, тя се заела не само да ръководи квартета като администратор и мениджър, но и да внася с твърда ръка и с хумор някакъв ред в похожденията на съпруга си. Сприятелявала се с неговите любовници, регулирайки движението им подобно на стрелочник на Ерос, станала най-близък другар и съветник на мъжа си. Той не престанал да лъже, защото поначало не бил способен да казва истината, но поне вече не бил принуден да прикрива своето разпътство. Решително и с голям организаторски талант Андреа насочвала кораба с музикантите към откритото море на безкрайните гастроли – и в родината им, и в чужбина.
Всяко лято преди войната били канени недалеч от Щутгарт – в замък, разположен в местност с изумителна красота, с превъзходен изглед към планината и реката. Собственичката на замъка, Матилда фон Меркенс – възрастна жена, в немалка степен ексцентричка, – била вдовица на промишлен магнат. Днес става ясно, че времето не пощадило нито замъка, нито неговата господарка.
И въпреки това тя продължавала да събира в дома си най-изтъкнатите музиканти на Европа: Казалс, Рубинщайн, Фишер103, Крайслер104, Фуртвенглер, Менухин, Фоглер. И всяко лято те откликвали на поканите ѝ, хапвали на трапезата ѝ, чиято изисканост признавали всички, пиели великолепни вина, спели със собствените си и чужди жени, създавали велика музика.
Андреа бе запазила дарбата да разказва грубовато пикантно, по италиански, съпровождайки думите си с весел смях. Нейните странни и потресаващи, скандални и смешни истории просто изискваха да се заснеме по тях филм и със съгласието ѝ аз реших да направя по тях комедия.