За съжаление обаче пропуснах центъра на мишената – разбрах това едва когато филмът беше готов и връщане назад нямаше.
При едно свое посещение при нас с Кеби в Юршхолм, Андреа донесе снимки, запечатали събитията през едно от летата, прекарани в замъка на Матилда фон Меркенс. Сред снимките видях такава, която ме накара буквално да завия от мъка.
На нея личеше компания, излязла на тераса, очевидно след разкошна вечеря. Парапетът и стълбите от камък бяха гъсто обвити от пищна зеленина, пробила мозайката отвътре, за да се увие и около статуите и скулптурните орнаменти. В пръснатите тук-там по попукания под на терасата оръфани плетени столове са се разположили неколцина от най-ярките музикални гении на Европа. Запотени, сякаш небръснати, те пушат пури. Някой е дотам развеселен, че лицето му се е размазало – Алфред Корто105. Жак Тибо106, приведен напред, иска нещо да каже, шапката му се е смъкнала чак до носа. Едвин Фишер е опрял корем в парапета. Матилда фон Меркенс държи в едната си ръка чаша, в другата – пура. Фоглер седи с притворени очи, сакото му е закопчано догоре. Фуртвенглер, забелязал фотоапарата, е успял да разтегли устни в демонична усмивка. През стъклата на високите прозорци се мяркат женски лица – старчески, подпухнали, намусени. Малко встрани е застанала млада, елегантно облечена и сресана жена, чиято красота напомня Изтока. Това е Андреа Фоглер-Корели. Тя държи за ръка петгодишната си дъщеря.
От стената се е олющила мазилката, вместо стъкло в рамката на един от прозорците е тикнато парче шперплат, купидонът си е загубил главата. Снимката излъчва усещане за вкусен обед, потна жега, разврат и постепенен упадък. След като са се оригнали, облекчили, подкрепили със следобедно кафе и с нещо по-силничко, тези господа навярно ще се съберат в огромната и пропита с мирис на плесен гостна на Матилда фон Меркенс, за да правят музика. И в това умение са истински ангели, съвършени.
Изпитвах ужасен срам от моята повърхностна, изкуствена комедия. Поучително, но неприятно. Прекалено бях отрупан с работа, неотдавна бях оглавил Драматен, намирах се пред прага на първия си театрален сезон там, не бях в състояние да се посветя изцяло на своя филм и избрах най-лекия път. Изпитвах огромно желание да се откажа от него, но ме обвързваха обещания, подписани договори, предварителна подготовка, извършена до най-големи подробности. А освен това сценарият се получи забавен, допадна на всички.
На моменти се изисква по-голямо мъжество да натиснеш спирачките, отколкото да изстреляш ракетата. Това мъжество ми липсваше и аз твърде късно разбрах какъв именно филм е трябвало да направя.
Наказанието не закъсня. Филмът претърпя печално фиаско – както зрителско, така и финансово107.
103 Едвин Фишер (1886–1960) – швейцарски пианист, един от най-великите на XX в., както и изтъкнат педагог. – Б. р.
104 Фриц Крайслер (1875–1962) – роден в Австрия американски виртуозен цигулар. – Б. р.
105 Алфред Корто (1877–1962) – именит френски пианист, родом от Швейцария. – Б. р.
106 Жак Тибо (1880–1953) – велик френски цигулар. – Б. р.
107 Става дума за филма Да не говорим за всички тези жени (1964). – Б. пр.
Избухнала войната. Квартетът на Фоглер продължавал да обикаля широкия свят. Повсеместното военно положение довело до затварянето на много концертни зали и театри. Но този квартет – заедно с някои други театрални и музикални ансамбли, не много на брой – получил специално разрешение да продължи гастролите си.
През есента Андреа и съставът се озовали в Източна Прусия, недалеч от Кьонигсберг108. Настанили се в неголям хотел на брега на морето и давали концерти в градовете и градчетата, разположени наоколо.
Една вечер тя излязла да се поразходи сама по брега. Слънцето тънело в огнена омара, морето било неподвижно. Отдалеч се разнесли артилерийски залпове. Внезапно Андреа се заковала на място, разтърсена от две извънредно силни усещания, обхванали я в един и същи миг: разбрала, че е бременна и че има ангел-пазител.
Няколко дни по-късно населените места около Кьонигсберг били завзети от руски войски. Андреа, дъщеря ѝ, нейният мъж и всички музиканти били принудени да се явят на определен сборен пункт. Специалното разрешение, което имали за гастроли, се сторило подозрително на военните. Затворили ги в мазе. През прозорчетата, разположени току под тавана, се виждала част от асфалтирания двор. Музикантите били лишени от инструментите си. На Йонатан Фоглер заповядали да се съблече гол и заедно с други арестанти го извели на двора, за да го разстрелят. Поради някаква нерешителност на началството те останали да висят пред стената доста часове. А сетне дошла заповед да се върнат отново в мазето. На другия ден процедурата се повторила.