Охраната изнасилвала арестуваните жени. За да не плаши дъщеря си, Андреа доброволно се предоставила на мъжете. Според сметките, които направила, била изнасилена 23 или 24 пъти.
Няколко дни по-късно в града пристигнала елитна руска част, била образувана комендатура, неколцина руски войници били разстреляни за назидание: Червената армия не ограбва бедните и не насилва беззащитните.
От затвор мазето станало жилище. Фоглер получил дрехите си обратно. Разстроил се обаче нервно, лежал разтреперан в един ъгъл и не мръдвал оттам, но не вдигал шум. Андреа и музикантите излизали да търсят храна.
По време на една такава обиколка Андреа срещнала директора на местния театър и неколцина актьори. Решили да се обърнат съвместно към коменданта с предложението да възродят под някаква форма театрално-музикалния живот в града. Полковникът, пред когото Андреа, владееща руски език, изложила тази идея, проявил към нея определен интерес. По някакво необяснимо организационно хрумване музикантите получили и инструментите си – при това съвършено неповредени.
Не след дълго Андреа и директорът на театъра провъзгласили предстояща вечер – концерт в голямата зала на кметството. Най-горният етаж на сградата изгорял, но тази зала всъщност останала невредима. В осем часа помещението било изпълнено с местни жители, бежанци и руски окупатори. В програмата били включени Бах, Шуберт и Брамс. Директорът на театъра показал – с останките на своята трупа – сцени от „Фауст“. Концертът продължавал часове, докато проливен дъжд, чиито струи прониквали безпрепятствено в залата през повредения покрив, не сложил край на празненството. Повторили го с огромен успех, входната такса била шепа въглища, едно яйце, пакетче масло или още нещо от първа необходимост. Андреа поела организационната част от работата и задължавала съпруга си и другите музиканти да репетират редовно и неуморно.
108 От 1946 г. – Калининград. – Б. пр.
След войната Йонатан Фоглер напуснал жена си и станал професор в някаква немска академия. Косата му била съвсем побеляла, лицето – сякаш намазано с тебешир, черните очи пламтели като въглени, коремчето станало още по-тумбесто, а сърдечните кризи – редовни. Живеел едновременно с три постоянни любовници.
Андреа се установила в Щутгарт и започнала да дава уроци по пиано. Към Кеби Ларетей, нейна предана ученичка, тя се отнасяше с нежност, лишена от сантименталност, и с непреклонна, направо желязна твърдост.
Проблемите на Кеби били сериозни. Успяла да направи кариера благодарение на своята щедра музикална надареност, на своя вътрешен плам и темпераментност, съчетани с красота и обаяние. Трудностите произтичали обаче от това, че цялата тази изискана конструкция се издигала върху несигурна основа: липсвала ѝ стабилна техника. Зад бляскавата фасада на увереността в собствените сили се криело опасно съмнение в тях. В зависимост от безчет обстоятелства нейните концерти минавали или превъзходно, или ужасно.
Кеби Ларетей се обърнала към Андреа Фоглер-Корели с искането тя да изгради липсващата твърда база под красивата надстройка. Задачата се оказала нелека и изтощителна, изисквала търпение и изпълнението ѝ отнело дълги години – период, в който между двете жени се породила истинска и искрена дружба.
Понякога ми разрешаваха да присъствам на уроците, по време на които се прилагаха същите неумолими педагогически похвати, които ми бяха известни от Торщен Хамарèн. Музикалната фраза биваше разчленявана на съставните ѝ части, които се усъвършенстваха в продължение на часове с педантично внимание върху всеки пръст, а щом се преценеше, че е дошъл моментът, те се събираха в единно цяло.
На Андреа се нравеха широките длани на Кеби, допадаха ѝ нейната амбиция и музикална надареност, ала инак се оплакваше от мързела на своята ученичка и беше безжалостна към нея досущ като механична косачка. Кеби сегиз-тогиз кипваше, но се подчиняваше. Основната аналитична работа засягаше главно технически проблеми, като в своя ход все повече се превръщаше в духовно общуване между двете жени.
„Пръстите, китката, лакътят, рамото, гърбът, стойката, постановката на ръцете, не манкирай, не бързай, ако не си готова, поспри и размисли, този такт ще ти помогне да се справиш с цялата фраза, ето, виждаш ли, хайде сега поеми дъх, защо през цялото време задържаш дишането, хайде, мила, остана само половин час, потърпи, скоро ще получиш своя чай, ако втората става на пръста е непослушна, значи тук нещо не е в ред (украсения си с пръстен показалец учителката тика в гърба на ученичката, между лопатките). Сега изсвири фа-диез 20 пъти, не, 30, но мисли какво правиш! Първо с показалеца, после със средния пръст, откъде се взе този удар, ето именно: силата иде от стомаха, не симулирай, помни колко е важна стойката. Няма такива инструменти – и няма да има, – които биха били в състояние да предадат целия динамизъм в лишения от звуци свят, представян от Бетовен. Виждаш ли как красиво звучи сега, душата ти е пълна с толкова много красота, трябва да се научиш да я показваш. Минаваме нататък, тук се намеква онова, което ще ни застигне подир 29 такта, почти незабележимо е, но затова пък е важно. При Бетовен няма такива междинни моменти – той говори затрогващо, възмутено, печално, весело, с болка, но никога не мърмори, и ти не бива да мърмориш, никога не се поддавай на баналното! Длъжна си да знаеш какво искаш, па макар и да не си права. Смисъл и причинна връзка, моля. Това обаче не означава, че трябва да акцентираш всичко – акцентът и същността са две различни неща. Продължаваме нататък, потърпи, тренирай се да бъдеш търпелива и когато ти се прииска да зарежеш всичко, включи особен акумулатор, който ще удвои твоите усилия. В изкуството няма нищо по-лошо от гузната съвест. Спри тук! Моят приятел Хоровиц всяка сутрин след закуска отивал при рояла и вземал няколко акорда в до-мажор. Твърдеше, че това прочиства ушите...“