И ето, това мудно и нескопосно оперно чудовище внезапно се превърна в източник на наслада. Хрумна ми, че сякаш слушам „Фиделио“ за пръв път, че, казано по-просто, досега така и не съм разбирал тази опера, не съм проникнал в нея, не съм схващал същината ѝ. Впечатлението сега бе потресаващо, обзе ме вътрешен трепет, еуфория, благодарност – цял комплекс от изненадващи емоции.
Всичко изглежда съвсем лесно: нотите са си на мястото, никакви особени хватки, никакво зашеметяващо въображение, нито пък темпа, непривични за ухото. Интерпретацията се отличаваше с онова, което немците не без известна ирония назовават Werktren116. А чудото въпреки всичко става.
116 Вярност към творбата (нем.). – Б. р.
Преди много години гледах рисувано филмче на Уолт Дисни за един пингвин, обзет от мечти да попадне в южните морета. В края на краищата тръгва на път и се озовава на обрасъл с палми остров насред топла и синя морска шир. Той окачва на една от палмите фотография на Антарктида и обзет от тъга по дома, започва усърдно да строи нов кораб, който да го отведе към родните брегове.
И аз съм като този пингвин. Докато работех в Резиденцтеатер, често си мислех за Драматен – тъгувах по страната си, по родния език, по приятелите, по общуването с тях. Ето ме сега у дома, където мечтая за дръзки замисли, за схватки и кървави борби, за артисти, обзети от презрение към смъртта...
Човек на моята възраст бива обзет от вътрешно влечение към невъзможното. Напълно разбирам Ибсеновия строител майстор Сулнес, който се качва навръх камбанарията независимо от това, че му се вие свят. Психоаналитиците услужливо предоставят обяснение: тягата към невъзможното, моля ви, била свързана с намаляващата сексуална потенция. Какво друго биха могли да кажат тъкмо те?
Убеден съм обаче, че ме тласкат други мотиви. Неуспехът има свой особен привкус, горчиво пикантен, препятствията събуждат агресивност, стимулират гаснещите творчески сили. Привлекателна е идеята да се превземе Еверест откъм северозападната страна. И преди да замлъкна завинаги по биологични причини, аз искам да ми се противоречи, да будя съмнения – и не само в мен самия, това и бездруго ми е всекидневие. Искам да съм личност, предизвикваща раздразнение, досада – човек, когото не можеш да поставиш в рамките на привичното.
Невъзможното е прекалено съблазнително – та нали нямам какво да губя. Но и всякаква изгода ми липсва впрочем, освен може би някоя и друга положителна оценка във вестник. Оценка, която неговите читатели ще забравят подир 10 минути, а аз – подир 10 дни.
Правдивостта на нашата интерпретация е свързана впрочем с времето. Нашите спектакли наистина изчезват, обгърнати в милостивия здрач на небитие, но отделни епизоди на величие или крах продължават да изпъкват като меко осветени готландски стълбове. Филмите обаче остават, свидетелствайки за жестоката променливост на художествената правда. Самотни скални късове се извисяват сред стритите на ситен чакъл модни течения.
В един миг на жлъчно прозрение осъзнавам, че моят театър си е останал в 50-те години, учителите ми – в 20-те. Прозрението ме прави бдителен и нетърпелив. Трябва да се отделят привичните понятия от важните опитности, да се разчупят старите решения, без непременно да бъдат заменени с нови.
Еврипид, строителят на драми, е заточен на старини в Македония. Пише „Вакханки“. С ярост поставял тухла върху тухла: противоречия се сблъсквали с противоречия, преклонението – с богохулството, делникът – с ритуала. Омръзнало му да проповядва морал – разбрал, че в крайна сметка играта с боговете е загубена, доведена е до своя край. Коментаторите говорят за умора у престарелия творец. Тъкмо обратното. Масивната скулптурна група, оставена ни от Еврипид, представлява хората, боговете и света изобщо, понесени в безмилостно и безсмислено движение под едно пусто небе.
„Вакханки“ свидетелства за смелостта да се разчупват вече излети и готови калъпи.
23
Във вторник, 27 декември 1983 г., Стокхолм потъна в непрогледен мрак. Това стана привечер, репетирахме „Крал Лир“ в просторното и удобно помещение на най-горния етаж в Драматен. Бяхме 60 души – актьори, статисти, помощници.