Резултатът не е тъй категоричен: по-добре, по-лошо или както преди. Така и няма да разберем. Дружбата не е зависима от клетви и уверения, нито пък от времето и пространството. Дружбата не предявява никакви изисквания, освен едно: искреност. Само едно, ала затова пък нелеко.
Мой приятел, обществено активна личност, емигрира и се заселва на Ривиерата. Наема там тристаен апартамент и плете рогозки, седнал на балкона. Неговата приятелка, доста по-млада, продължава да работи в Швеция, но няколко месеца в годината го посещава на удобния балкон. Приятелят ми замлъква, нашият диалог прави опити да се промъкне през гъсталака на това затишие, поддържането на общуването ни изисква немалко сили и време. Фразите му стават все по-загадъчни. За какъв дявол избяга на оня средиземноморски балкон? Та ти бавно и неусетно умираш, макар да не се забелязват трупни петна. Беседваме, спазвайки ритуала, долавям, че го гнети някаква грижа, която не желае да сподели с мен. Много благодаря, тук е наистина прекрасно. Вярно, палмите са заснежени, но затова пък цъфтят магнолиите.
Не съм в състояние да му призная, че съм наясно относно онова, което го измъчва, не искам да го обиждам с упрек, че не е искрен в необходимата степен.
Двамата сме всъщност почти връстници – никак не е изключено именно тъй да започва и истинската старост. Лутаме се по изпълнени с мрак зали и лъкатушещи мръсни коридори, навлизайки все по-надълбоко в тях. Разговаряме по разбрицани местни телефони и безпомощно се спъваме в уговорки, трудно отличими една от друга.
Друг мой приятел, актьор, написа интересна радиопиеса и аз поисках разрешението му да я поставя. Подир няколко месеца го попитах дали не би искал да изиграе Призрака и Първия актьор в спектакъла, който подготвях по „Хамлет“. След мъчително колебание той ми отказа. Разгневен, заявих, че тогава няма да се занимавам с неговата радиопиеса. Истински разтърсен, той заяви, че не вижда връзката, тъй очевидна за мен самия. Посредством пространни разяснения ние, без да променим изходните си позиции, разнищихме възникналото недоразумение. Но в дружбата ни се появи пукнатина.
Мой близък, който се изявява с успех в обществено-политическата сфера, изпитва панически страх от всякаква форма на агресивност. Нарича се на шега besser wiser117 и не без основание. С удоволствие слушам неговите лекции, защото той има на какво да научи другите. Преди много години усърдно ми даваше съвети относно твърде разклатените ми позиции на световния кинопазар – ситуация, която обаче аз познавах по-добре от когото и да било. Седем пъти ми навираше своите напътствия, на осмия избухнах и го пратих по дяволите (при това с изрази, които надали имат нещо общо с изискания език). Нужно бе да минат няколко години, преди нашето приятелство да се възстанови.
Трябва да заявя откровено, че самият аз не храня никакви илюзии относно собствения си талант да създавам и поддържам дружески отношения. Предан приятел съм, но подозрителен до крайност. Ако ми се стори, че спрямо мен е извършено предателство, аз, без да се замисля, правя същото; ако ми се стори, че някой е скъсал с мен, късам и аз – един недотам ценен и съвсем бергмановски талант.
С близките от женски пол ми е по-лесно. С тях съм по-открит и това е взаимно, някак разбиращо се от само себе си (поне така си внушавам); липсват сурови изисквания (поне така си въобразявам); лоялността е непоклатима (поне така си мисля). Интуицията функционира безпрепятствено, чувствата не са помрачени от нищо, липсват съображения за надпревара и престиж. Възникналите конфликти получават разрешение на основата на установеното доверие, те не се инфектират. Заедно сме изтанцували всички възможни фигури: страст, нежност, въжделение, лекомислие, измяна, гняв, комедия, отвращение, любов, лъжи, радост, раждания, мълнии, лунни пътеки, мебели, домакинство, ревност, и пак ревност, широки легла, тесни легла, извънбрачни връзки, коварство, престъпване на граници, наивност; ето и още: сълзи, еротика, само еротика, катастрофи, триумфи, отегчения, оскърбления, схватки, страх, пак страх, печал, яйца, сперматозоиди, кръвотечения, афекти, бельо; и още, но ще е по-добре да приключа, преди въображението да изчерпи асоциациите: импотентност, разврат, ужас, близост на Смъртта, Смъртта, черни нощи, безсънни нощи, бели нощи, музиката, закуските, гърдите, устните, снимките (обърни се към камерата, гледай в ръката ми вдясно от ръкописа), кожа, куче, ритуалите, печената патица, бифтека от кит, развалените стриди, измама и подлост, изнасилвания, красиви облекла, украшения, съприкосновения, целувки, рамене, бедра, чужди светлини, улици, градове, съперници, съблазнители, косми по гребена, дълги писма, обяснения, всичките смехове, стареенето, гърчовете, очилата, ръцете, ръцете, ръцете – сега арията свършва: сенките, мекотата, ще ти помогна, бреговата ивица, морето – и се въдворява тишина. Върху писалището, на своята поставка, тиктака златният часовник на баща ми, стар, с пукнато стъкло – показва дванайсет часа без седем минути.