Предишният ред беше възстановен. Всеки петък вуйчо Карл идваше в пасторския дом, получаваше комплект изпрано бельо, преобличаше се в изчистен и изгладен костюм, вечеряше в нашето семейство. Той така и не се променяше. Все си беше едър и пълен, с румени бузи и теменуженосин поглед иззад дебелите стъкла на очилата. Продължаваше да отрупва Патентното бюро със своите изобретения. Всяка неделя пееше в хора на Мисионерската църква. Мама стопанисваше средствата му, той редовно получаваше полагаемите му се пари за ежеседмични разходи. Наричаше я „сестра Карин“ и понякога се надсмиваше над нейните безпомощни усилия да подражава на баба: „Имитираш мащехата ми, но хич не се и старай. Прекалено си добра, за да бъдеш като нея. Мамхен беше безмилостна“.
Един петък в дома ни се появи хазайката на вуйчо Карл. Тя проведе с мама продължителен разговор на четири очи. Хазайката ридаеше така, че се чуваше през няколко стаи. Няколко часа по-късно тя си взе „довиждане“, подпухнала от плач. Мама отиде в кухнята при Лала и се отпусна на един стол, заливайки се от смях.
– Представи си – каза, – Карл се сгодил за някаква жена, по-млада от него с 30 години!
След някоя и друга седмица годениците дойдоха на посещение у нас. Искаха да обсъдят с татко подробностите около венчавката – церемонията щеше да е максимално опростена, но в църква и подобаващо тържествена. Вуйчо Карл бе облечен в свободно отпусната спортна риза без вратовръзка, кариран блейзър и идеално изгладени панталони от фланелен плат без нито едно петънце. Старомодните си очила беше сменил с модерни, в рогови рамки, а предишните гамаши с копчета – с мокасини. Не говореше много, изглеждаше съсредоточен и сериозен. Не чухме нито едно объркано изречение, нито оплетен низ от неясни мисли.
Беше постъпил на работа като пазач на църквата „София“16. Зарязал бе изобретенията си: „Всичко това беше заблуда, Schwesterchen“17.
Годеницата беше малко над трийсетте, слаба и дребна на ръст, с костеливи рамене и дълги мършави крака. Имаше едри бели зъби, коса с цвят на пчелен мед, събрана в кок на тила, дълъг нос с правилна форма, тънки устни и обла брадичка. Очите ѝ бяха тъмни и блестящи. Годеника си наблюдаваше с ласкавия поглед на собственичка, а силната ѝ длан бе сякаш нехайно отпусната на коленете му. Преподаваше физическо възпитание.
Пожизненото настойничество следваше да се прекрати. „Представата на моята мащеха за умственото ми равнище беше една от нейните илюзии. Като властна, корава жена, тя имаше потребност да държи някого в ръцете си. Schwesterchen никога не би могла да ѝ прилича в това отношение, колкото и да се старае. Това също е илюзия.“
Годеницата наблюдаваше членовете на семейството ни с бляскавия си тъмен поглед и не продумваше.
Подир някой и друг месец обаче годежът беше развален. Вуйчо Карл се премести отново в двете стаички на „Рингвеген“ и прекрати ангажимента си като пазач на църквата „София“. Сподели с мама, че трябвало да сложи край на заниманията си като изобретател. Годеницата му правела всевъзможни опити да го откаже от тях, стигало се до разправии и схватки. На бузата на вуйчо Карл личаха следи от нокти.
– Въобразявах си, че ще бъда в състояние да прекратя изобретенията си. Това обаче се оказа илюзия.
Мама отново му стана настойница, всеки петък той пристигаше в пасторския дом, сменяше бельото и костюма си, вечеряше със семейството ни. Склонността му да се напикава се усили.
Но той имаше и друго опасно влечение. На път за някоя от библиотеките – Кралската или Градската, – където обичаше да прекарва времето си, той нарочно заобикаляше, за да мине по железопътния тунел под южната част на Стокхолм. Като син на инженер по транспорта, построил железопътното трасе между Крюлбу и Иншьон, вуйчо Карл обожаваше влаковете. Когато те профучаваха с грохот през тунела покрай него, той се притискаше към каменистата стена, оглушителният шум предизвикваше у него възторг, вековната скала се разтърсваше, прахолякът и пушекът го опияняваха.
В един пролетен ден го намериха там, обезобразен почти до неузнаваемост, рухнал между релсите. В калъфа от мушама, пъхнат под панталоните му, имало чертежи на устройство за по-лесна смяна на крушките в уличните лампи.
14 От лат. букв. „вълшебен фенер“. Апарат за прожектиране върху екран на уголемени обекти, епидиаскоп. – Б. пр.
15 Евангелистко религиозно движение в Швеция, изградило и мисионерска мрежа за разпространяване и пропагандиране на своето учение и дейност, тясно свързани с лутеранската църква и с приоритети в областта на социалното подпомагане на нуждаещи се от него. Някои от разклоненията му не се ползват с положително отношение към тях от страна на широката шведска общественост. – Б. р.