16 Една от главните църкви в Стокхолм, която носи името на съпругата на крал Оскар II (1829–1907) София, кралица на Швеция и Норвегия (от 1873 до 1905) – административно и духовно средище на едноименна енория в Сьодермалм, остров и район в южната част на шведската столица. – Б. р.
17 Сестрице (нем.). – Б. пр.
4
Когато бях 12-годишен, един музикант, който свиреше на челеста18 в „Игра-сън“ от Стриндберг, ми разреши да седя зад сцената по време на представленията. Това бе зашеметяващо изживяване за мен. Вечер подир вечер, спотаен в куличката на авансцената, аз наблюдавах бракосъчетанието на Адвоката и Дъщерята. За пръв път се докосвах до магията на актьорската игра. Между палеца и показалеца си Адвокатът държеше фуркет, който огъваше, изправяше, начупваше. Фуркет изобщо нямаше, но аз го виждах! Зад кулисите Офицерът очакваше реда си да излезе на сцената. Леко приведен напред, той разглеждаше връхчетата на обувките си, скръстил ръце на гърба, покашляйки се беззвучно – съвършено обикновен човек. Ала ето, той отваря вратата и излиза на сцената. Там се променя, преобразява се, става Офицерът.
18 Перкусионен инструмент от групата на клавишните. На вид е като малко пиано, но с метални пластини с чукче пред всяка вместо струни. – Б. пр.
Тъй като в душата ми непрестанно бушува буря, на която не бива да давам възможност да се разрази, аз се боя от всичко, което не е било предвидено, от непредсказуемото. Ето защо моята професионална работа се заключава в педантично управление на онова, което не се поддава на обяснение. Аз съм посредник, организатор, човек, който създава ритуали. Има режисьори, които материализират собствения си хаос и в най-добрия случай успяват от този хаос да сътворят спектакъл. Ненавиждам аматьорство от такъв род. Никога не участвам в пиесата, аз тълкувам, конкретизирам. Най-важното – не допускам да вземат връх собствените ми усложнения, да надделее онова, което не допринася за проникване в текста, в неговите тайни, за стимулиране и изява на актьорското творчество. Мразя буйствата, агресивността, емоционалната невъздържаност. Репетицията при мен е един вид операция в специално оборудвано помещение. Тя изисква категорично надмощие на самодисциплината, чистотата, светлината и тишината. Една репетиция е сериозна работа, не психотерапевтичен сеанс за режисьора и актьора.
Презирам Валтер, който още в 11 ч. сутринта е подпийнал и изригва върху околните собствените си проблеми. Противна ми е Тереза, която се втурва и се мята на шията ми, обгръщайки ме с облак от миризма на пот и парфюм. Ще ми се да напердаша Паул, тоя жалък педераст, нахлузил обувки с високи токове, макар прекрасно да знае, че цял ден ще трябва да тича нагоре-надолу по стълби на сцената. Повдига ми се от Ваня, която, довлякла се със закъснение точно от една минута, буквално рухва на стола, отрупана с пакети и пакетчета, размъкната и разчорлена, задъхана донемайкъде. Дразни ме Сара, която е забравила своя екземпляр от пиесата и все има да провежда по два важни телефонни разговора насред репетицията. Искам порядък, спокойствие, атмосфера на взаимно благоразположение. Само така можем да се доближим до безграничното. Само така бихме могли да се домогнем до разрешението на загадките и да усвоим механизмите на повторението. На повторението, на живото, пулсиращо повторение. Всяка вечер – същото представление, същото, но все пак пресъздавано, новородено. Как впрочем да разберем онова, което е позволено, продължаващото само миг rubato19, тъй необходимо, та един спектакъл да не се превърне в умъртвяваща рутина или в недопустимо своеволие? Всички добри актьори знаят тази тайна, посредствените трябва да я постигнат, слабите изобщо не я научават.
И така, работата ми се състои в управляване на текстове и работно време. Нося отговорност за това дните да не преминават съвсем безсмислено. Никога не давам отдушник на лични подтици и проблеми. Наблюдавам, регистрирам, констатирам, контролирам. Аз съм допълнителното зрение и слух на актьорите. Предлагам, съблазнявам, окуражавам или отхвърлям. Лишен съм от спонтанност, импулсивност, съучастие в играта, макар да създавам впечатление за обратното. Ако само за миг повдигна маската и дам израз на това, което всъщност мисля и чувствам, моите другари биха се опълчили срещу мен, биха ме разкъсали и изхвърлили през прозореца.