Така възникна възможност за изграждане на две помещения – външното, по-близо до зрителите, щеше да бъде владение на Поета с неговото писалище край прозорец с витраж в стила на сецесиона, с палмата, украсена с разноцветни лампички, с библиотеката, с тайната врата. Вдясно на сцената е стоварена купчина непотребни отломки от реквизит, където особено изпъкват голямо, охлузено разпятие и загадъчната вратичка от шкаф. В ъгъла, сякаш затрупана от тези прашни вехтории, седи „Грозната Едит“ – актриса, която е и надарена пианистка, съпровождаща сценичното действие не само с реплики и мимика, но и с музика, изпълнявана от самата нея.
Постигнато чрез такова разместване, предното помещение открива изглед към мистериозна задна стая. Като дете аз често се спотайвах в сумрачната трапезария на нашата квартира и надничах в хола през полуотворената пълзяща врата. Слънцето осветяваше мебелите и разните предмети, искреше в кристалните полилеи, хвърляше подвижни сенки върху килимите. Всичко беше зелено като в аквариум. Там пристъпваха хора, изчезваха, отново се връщаха, заставаха неподвижно, разговаряха с приглушени гласове. Цветята по первазите на прозорците сякаш пламтяха, часовниците тиктакаха и звънтяха; наистина магическа стая. Сега щяхме да възсъздадем нещо подобно във вътрешното пространство на сцената. Набавихме 10 мощни прожекционни апарата, за да заливат с изображения пет екрана със специална конструкция. С какви точно изображения, още не знаехме, но бяхме убедени, че разполагаме с достатъчно време за размисъл по въпроса. Подът на сцената беше застлан с приглушено сивосинкав килим, а над предното помещение бе прикрепен таван в същия цвят. По този начин акустиката, която на Малката сцена е направо непредсказуема, се стабилизира, получи максимална степен на чувствителност. Актьорите можеха да говорят бързо, без да се напрягат, въведен бе принципът на камерната музика.
20 Остров в Балтийско море, разположен североизточно от остров Готланд и избран от Ингмар Бергман за негова резиденция, както се изтъква по-нататък в тази книга. След смъртта му къщата е превърната в дом за творчество, културни контакти и събития, чиято дейност се ръководи от Фондация „Ингмар Бергман“. – Б. р.
21 Улуф Муландер (1892–1966) – шведски актьор, режисьор и театрален ръководител. – Б. пр.
22 Едно от известните сценични пространства на Драматен – Кралския драматичен театър в Стокхолм, разположено зад неговата главна сграда и предназначено за около 350 зрители. – Б. пр.
През месец май на 1901 г. Стриндберг се жени за млада, доста екзотична красавица от Кралския драматичен театър. Тя е по-млада от него с 30 години и вече известна. Писателят наема петстаен апартамент в току-що построена сграда на пл. „Карлаплан“, сам подбира мебелите, тапетите, картините, изящните украшения. Младата жена попада в атмосфера, изцяло сътворена от нейния застаряващ съпруг. Още от самото начало брачните партньори полагат усилия да изпълняват с любов, лоялност, находчивост ролите, които са поели. Твърде скоро обаче маските се пропукват и сред инак добре обмислената идилия се разиграва непредвидена драма. Съпругата напуска дома, обзета от гняв, и се настанява у свои роднини в стокхолмския архипелаг. Писателят остава сам сред своя разкошен декор. Разгарът на лятото е и градът пустее. Той изпитва непоносима болка, такава, каквато до този момент не е подозирал, че е възможна.
В „Към Дамаск“ Непознатият отговаря тъй на упрека на Дамата, че си играе със смъртта: „По същия начин, по който си играя и с живота, та нали бях поет. Въпреки вродената ми меланхолия аз никога не възприемам нищо на сериозно, дори собствените си трагедии, и понякога се съмнявам, че животът е по-реален, отколкото моята поезия“.
Раната е дълбока и от нея буквално шурти кръв, не зараства чрез противодействие както толкова други житейски неудачи. Болката прониква като свредел в най-потайни кътчета и отприщва русло за бистри изворови води. В дневника му е записано, че плаче, но сълзите проясняват погледа и той се взира в себе си и в хората наоколо с някаква смирена снизходителност. Писателят наистина заговаря на нов език.
И до ден днешен не стихват споровете около това каква част от тази драма е била създадена, преди Хариет Босе да се завърне в съпружеския дом, примирена с бременността и с перспективата за една подновена идилия. Първата ѝ половина представлява изумителен порой от думи и образи: всичко е разбираемо, прозрачно, всичко е мъка и наслада, всичко е живо, неповторимо, неочаквано. Направо готов спектакъл. Кулминацията си творческото вдъхновение на автора достига в дома на Адвоката. Началото на семейния живот, рухването на илюзиите и раздялата са показани точно за 12 минути.