Сетне драмата натежава: след Скамсунд идва ред на Фагервик, вдъхновението сякаш започва да накуцва и да се препъва, произведението напомня неразрешимата фуга в Бетовеновата соната „Хамерклавир“23, в която прецизността подменя изобилие от ноти. Ако обаче се впуснеш в прекалено усърдното им разчистване, съсипваш творбата, ако пък не премахнеш ненужното, публиката започва да изпитва досада.
Необходимо е да запазиш хладнокръвие и да възстановиш загубената ритмика. Това е възможно и оправдано, защото текстът си остава наситен с напрежение, с тръпка, забавен е и художествено издържан. Неочаквано настъпилата сцена в училището например е просто великолепна. Затова пък нещастните въглищари са прекалено обременително допълнение: от някакъв блян „Игра-сън“ се превръща в естраден номер, злободневен и със съмнително качество.
Най-сложните проблеми обаче тепърва предстоят. Първият от тях е свързан с пещерата на Фингал. Знаем, че в дома на семейство Стриндберг царувал мир. Младата бременна съпруга прекарвала времето си в четене и занимания с ваятелство. Писателят отказал пушенето като свидетелство за добрите си намерения. Двамата ходели на театър и опера, канели гости на вечеря и на домашни концерти. Творбата „Игра-сън“ се наливала с живителни сокове. И ето, Стриндберг открива, че неговата драма се превръща в панорама на човешкия живот, ръководен от нерешителната ръка на разсеян Бог. Внезапно се почувствал призван да изрази с думи онази раздвоеност на Битието, която вече с такава непринуденост е внушил в първите сцени и епизоди на пиесата. Дъщерята на Индра хваща Поета за ръка и го води, уви, към пещерата на Фингал24 далеч навътре в морето. Там започва безкрайно декламиране на стихове – и прекрасни, и не толкова, – красивото и грозното си съжителстват, процъфтявайки редом.
Режисьорът постановчик на тази творба, ако вече не е паднал духом, оставяйки Поетът да се вари в неговата собствена парфюмирана супа с вкус на модния за времето югендстил, е изправен пред почти неразрешим проблем. Как да пресъздаде пещерата на Фингал така, че да не изглежда от само себе си нелепа? Как да се справи с предългата жалба на Поета, отправена към бога Индра, която в по-голямата си част е чист хленч? Как да покаже бурята, корабокрушението и най-трудното от всичко – пристъпващия по вълните Иисус Христос? (Тих и завладяващ миг в инак помпозна театрална авантюра.)
Опитах да създам малък спектакъл вътре в големия. С помощта на параван, стол и грамофон с фуния, Поетът оформя свое игрово пространство, загръща дъщерята на Индра с ориенталски шал, наблюдава се в огледалото с трънения венец от разпятието, който си поставя като корона. Подава няколко ръкописни страници на своята партньорка. Двамата сякаш се плъзгат от игра към сериозност, от пародия към ирония, пак към сериозност, от сцената блика неудържимото веселие на аматьорството, това е истински театър, акордите са прости и чисти. Възвишеното си остава възвишено, онова, което носи печата на времето, придобива оттенък на нежна ирония.
Радвахме се на намереното решение, пътят бе най-сетне открит.
Следващата сцена в театралния коридор е суха и не особено съдържателна, ала не може да бъде елиминирана. Играта с правомислещите, Тайната, сгушена зад вратата, и психическото убийство на Дъщерята, извършено от Адвоката, са само набързо нахвърляни картини, без особена дълбочина и с нещо като „транспортна“ функция. Тук единствено възможният път е внушението за лекота, стремителност, заплаха: правомислещите безусловно стават опасни, когато са обзети от ужас пред „нищото“, дебнещо ги зад отворената врата.
Заключителната сцена при олтара е въпреки всичко великолепна, а прощаването на Дъщерята – трогателно в своята опростеност. Този момент се предхожда от странна добавка: Дъщерята на Индра разкрива Загадката на Живота. Както може да се съди по неговия дневник, Стриндберг прочел някаква дисертация по индийска митология и философия тъкмо когато завършвал пиесата. Плодовете от това четене той хвърлил в котела и ги разбъркал с другите съставки на ястието. Те не отишли на дъното и не му придали своя вкус. Останали си това, което били: къс индийска фантасмагория без връзка с останалия текст.