Оттеглям се, преди моите актьори и сътрудници да са съзрели чудовището и да са изпитали погнуса или съжаление. Виждал съм прекалено много мои колеги, рухнали на манежа като съсипани от изтощение клоуни, погубени от това, че са станали скучни, уморени, освиркани или убити с вежливо мълчание, изнесени извън светлинния кръг от униформени служители на цирка, обзети от презрение или съчувствие към тях.
Вземам си шапката, докато все още стигам до лавицата, където съм я оставил, и си тръгвам по собствено желание, макар да ме наболява хълбокът. Творческата активност на старостта не е нещо, което се разбира от само себе си. Тя е периодична и случайна, приблизително като полека отслабващата сексуалност.
36 Герой от старинна шведска балада, чиито приключения са издавани в разкошно илюстрирани книги за деца. – Б. пр.
Избирам един снимачен ден през януари 1982 г. Съдейки по моите записки, на улицата е било студено – минус 20 градуса. Събуждам се както обикновено в пет часа, по-точно казано, събуждат ме, сякаш някакъв зъл демон ме извлича подобно на спирала от най-дълбокия сън, главата ми обаче е съвсем бистра. За да предотвратя евентуалния пристъп на истерия и саботажа на червата си, аз тутакси скачам от леглото и няколко мига стоя прав, съвършено неподвижен, със затворени очи. Премислям ситуацията, която ми предстои: състоянието на тялото и душата, а преди всичко какво ще трябва да направя днес. Установявам, че носът ми е запушен (въздухът е сух), че ме наболява левият тестикул (вероятно рак), че ме смъди в тазобедрената става (старата болежка), долавям висок тон в болното ухо (неприятно, но не е нещо, на което следва да се обръща внимание). По-нататък констатирам, че истерията е под контрол, че страхът от стомашни спазми не е прекалено силен, че работата през деня предвижда заснемане на сцената между Исмаел и Александър, и аз изпитвам опасение да не би нейните изисквания да се окажат над възможностите на моя млад и храбър изпълнител на главната роля. Мисълта пък за това, че само подир някой и друг час ще работя със Стина Екблад37, сякаш ми дава лек тласък на приятно очакване. Така първата проверка на деня е привършена с едва доловим, но все пак безспорен превес на положителните емоции: ако Стина е на такова равнище, каквото очаквам от нея, аз ще съумея да се справя с Бертил–Александър. Вече си бях подготвил два стратегически варианта: първият включваше равностойни актьори, другият – един главен плюс спомагателен.
Сега най-главното беше самообладанието – да постигна спокойствие.
В седем часа аз и Ингрид закусваме в дружеско мълчание. Засега стомахът не ми причинява неприятности – за да се прояви гадно, има на разположение още 45 минути. Докато очаквам да разбера намеренията му, чета сутрешните вестници. В осем без четвърт идват да ме вземат и закарат в снимачната студия, която през тези дни се намира в Сундбюберг и е собственост на „Еуропа филм“ АД.
Тази студия, която някога имаше много добра репутация, сега е в състояние на упадък. Там произвеждат предимно видеофилми, а персоналът, останал от времето на кинопроизводството, е неориентиран и обезкуражен. Помещението е мръсно, зле поддържано и не е звукоизолирано както трябва. Апаратната, оборудвана на пръв поглед с някакво комично разточителство, се оказва неизползваема. Прожекционните апарати са негодни, не могат да дадат нито контрастни светлини, нито да задържат кадъра и го показват разфокусиран, вентилацията не работи, настилката е на петна.
Точно в девет часа започват снимките, предвидени за този ден. Много е важно да подхванем работата си навреме и всички заедно. Споровете, съмненията трябва да бъдат изнесени извън пределите на този вътрешен кръг на пределната концентрация. От момента, в който започват снимките, ние представляваме сложен, но единен механизъм, който има за своя задача да създава живи картини.
Работата бързо приема ритмичността на спокойно дишане, цари атмосфера на искреност и доверие. Единственото, което ни пречи в този ден, е звукопроницаемостта на студията и неуважението на минаващите покрай стените ѝ към червените лампички в коридорите и другаде, сигнализиращи, че вътре кипи работа. Инак това е ден, който ни носи скромна радост. Още от първата минута се чувства до каква степен Стина Екблад е постигнала забележителен синхрон с обидения от съдбата Исмаел. Ала най-забележителното е това, че Бертил–Александър веднага е схванал и възприел ситуацията, като с трогателна, присъща единствено на децата непосредственост изразява сложното състояние на любопитство и страх.