Репетициите напредват с лекота, настроението е умиротворено приповдигнато, творческата фантазия кипи, извънредно стимулирана и от декорите, дело на Ана Асп, и от осветлението, създадено от Свен Нюквист с онази неописуема интуиция, която му е сякаш аристократична титла и която го отличава от всички други негови колеги, издигайки го в ранга на един от най-големите майстори в тази област в света, сигурно впрочем най-големия. Ако го попиташ как постига всичко това, той се позовава на няколко простички правила (имах впрочем голяма полза от тях при работата си в театъра). Своята същинска тайна не желае – или не може – да издаде. Ако си втълпи, че му пречат, че го припират или ако просто не е в подходящо настроение, всичко тръгва накриво и той трябва да започне от самото начало. В нашето взаимно сътрудничество тон винаги са давали пълното доверие и взаимното разбирателство. Нерядко изпитвам тъга, че повече няма да работим заедно, особено когато си спомням за ден като онзи. Обзема ме чувствено удоволствие да работя рамо до рамо със силни, независими, надарени хора: актьори, асистенти, техници, осветители, администратори, директори на продукция, реквизитори, гримьори, костюмери – накратко, с всички, които населяват деня и го правят поносим.
37 Стина Екблад (р. 1954 г.) – финландско-шведска театрална и филмова актриса. – Б. пр.
Има моменти, в които ме обзема дълбока тъга по всичко и всички. Разбирам какво е имал предвид Фелини с твърдението си, че за него работата в киното е начин на живот. Разбирам и онова, което той разказва за Анита Екберг. Последната сцена с нея в Сладък живот била заснета в автомобил, вкаран в студията. След като снимките приключили, което за нея означавало и край на работата ѝ в този филм, тя се разплакала и отказала да излезе от колата, вкопчвайки се в кормилото. Трябвало да я изнесат от студията не без известно насилие.
Понякога професията на кинорежисьора носи особен вид щастие. В някакъв миг върху лицето на актьор се появява нерепетиран израз и камерата го запечатва. Именно такова нещо се случи днес – Александър неочаквано пребледня, и то много силно, чертите му се сгърчиха от болка. Камерата регистрира всичко това. Отпечатъкът на болката, на неуловимата болка, трая само няколко секунди и изчезна завинаги – нямаше го и преди, по време на репетициите, – но бе фиксиран върху лентата. В такива моменти ми се струваше, че дните и месеците на предсказуема скрупульозност не са пропаднали напразно. Аз може би дори живея заради такива кратки мигове.
Като ловец на бисери.
Беше 1944 година. Назначиха ме за директор на Градския театър в Хелсингборг. Дотогава бях работил твърде дълго като редактор за обработка на сценарии към „Свенск Филминдустри“ (СФ) и по мой сценарий вече бе заснет филм (Измъчване, режисьор Алф Шьоберг, през 1944 г.), смятаха ме за човек надарен, но с труден характер. Между СФ и мен бе сключен „договор за обвързаност“, който, без да ми дава някакви икономически облаги, възпрепятстваше сътрудничеството ми с други филмови компании. Рискът обаче не беше кой знае колко голям. Въпреки определения успех на Измъчване към мен никой, като се изключи Лоренс Мармстед38, не проявяваше какъвто и да било интерес. А той ми се обаждаше от време на време и с любезно подигравателен тон ме питаше докога ще бъда обвързан със СФ, да не би да възнамерявам да изгния там, и заявяваше, че той, Лоренс, би могъл да направи от мен истински режисьор. Бях раздвоен, чувствах се свързан с авторитети и в края на краищата реших да остана при Карл Андерш Дюмлинг39, ръководителя на СФ, който се отнасяше към мен бащински и не без известна снизходителност.
Веднъж на бюрото ми попадна пиеса. Названието ѝ беше „Майката“ и неин автор беше някакъв професионален датски драскач. Идеята на Дюмлинг беше аз да напиша сценарий по нея и ако бъде одобрен, щеше да ми се даде възможност да заснема своя първи филм40. Прочетох пиесата – стори ми се ужасна. Но бях готов да правя филм и по телефонния указател. Затова написах сценария за 14 нощи и получих оценка „добър“. От радост, естествено, се побърках, губейки представа за реалното състояние на нещата. В резултат падах с главата надолу във всички ями, изровени от други и от мен самия.
38 Лоренс Мармстед (1908–1966) – шведски филмов продуцент. – Б. пр.