Постепенно и не без определени съмнения бях започнал да се ориентирам към САЩ. Причините се свеждаха, естествено, до възможностите за осигуряване на по-големи икономически ресурси както за мен лично, така и за „Синематограф“. Именно тези възможности за създаване на качествени филми с американски пари и за привличане на режисьори рязко бяха нараснали. Извънредно много ми допадаше ролята на продуцент – роля, която обаче, както ми се струва днес, аз не съумях да изпълня особено успешно. „Синематограф“ се крепеше върху два челичени стълба, при това мои близки приятели и отдавнашни съратници: Ларш-Уве Карлберг (сътрудничеството ми с него започна през 1953 г. по време на снимките на Вечерта на комедиантите), който ръководеше немалкия ни административен апарат, и Катинка Фараго (Женска мечта, 1955), чиято сфера бе нашето все по-активно производство на филми. Бяхме се разположили под наем на горния етаж в красива къща на имение от XVIII в., където се беше настанила фирмата „Сандревс“, и обзаведохме там уютни кабинети, зала за прожекции, немалко монтажни помещения, кухня – всичко обгърнато в атмосфера на истински домашен уют.
Не минаха месец-два, и при нас пристигнаха двама учтиви и мълчаливи господа от Данъчната агенция. Сложихме ги да работят в един от временно свободните кабинети, те се заеха с проверка на нашите сметки, а изразиха желание да се запознаят и с документацията на моята швейцарска фирма „Персона-филм“. Веднага поискахме да ни изпратят счетоводните ѝ книги и ги предоставихме на въпросните господа.
Никой от нас нямаше време да се занимава с тези мълчаливи мъже, изолирани в незаетия кабинет. По записките в дневника си виждам, че в четвъртък, 22 януари, сме получили обемист акт от Данъчната агенция. Без да го чета, аз го препратих на моя адвокат.
Няколко години по-рано, мисля, че това беше в 1967-а, когато доходите ми започнаха да нарастват с приятна, но лавинообразна скорост, аз се обърнах към моя приятел Хари Шейн51 да ми намери кристалночист адвокат, за да поеме функциите на нещо като мой финансов настойник. Неговият избор падна върху сравнително младия, вече със завидна репутация, Свен Харалд Бауер, който, наред с всички свои заслуги, бе и високопоставена фигура в Международната организация на скаутите. Тъкмо той се ангажира с финансовите ми дела.
Разбирахме се чудесно и нашето сътрудничество беше безупречно. Установена бе и връзка с швейцарския адвокат, комуто бяха поверени работите на „Персона-филм“. Дейността ни ставаше все по-активна: Шепот и викове, Сцени от един семеен живот, Защитна реч на един луд на Шел Греде52, Вълшебната флейта.
Според това, което съм записал в дневника си на 22 януари, аз съм бил обезпокоен не толкова от акта на Данъчната агенция, колкото от болезнена екзема, засегнала безименния пръст на лявата ми ръка.
С Ингрид бяхме женени от пет години. В новата жилищна сграда на Карлаплан 10 (на същото място е била някога къщата, обитавана от Стриндберг) водехме спокоен буржоазен живот, общувахме с приятели, ходехме на концерти и на театър, гледахме филми, работехме въодушевено.
Всичко, за което става дума по-горе, е предистория на случилото се на 30 януари и на онова, което го последва.
Месеците по-нататък не са отразени в моя дневник. Възобнових записките си в него – спорадични, непълни – едва година по-късно. Затова спомените ми от този период напомнят един вид моментални снимки – контрастни в центъра, ала поразмазани в краищата.
51 Роден в Австрия през 1914 г., изиграл ключова роля за създаването на Шведския филмов институт и негов първи изпълнителен директор, Хари Шейн е заемал важни позиции в различни културни институти и медии на Швеция. Осъществил е реформа от голямо значение за филмопроизводството в страната с приходи, осигурени предимно от удържането на 10 % от цената на всеки продаден билет за кинопрожекция. Благодарение на тази и други мерки настъпва продуктивен период за новото шведско кино с Ингмар Бергман, Бу Видерберг и Ян Труел като негови най-ярки представители. Условията, за които допринасят реформата и цялостната дейност на Шейн, стимулират възникването на талантливо поколение шведски филмови режисьори, дебютирали след 1963 г., като Май Сетерлинг, Рой Андершон, Шел Греде, Йорн Донер, Вилгот Шьоман и др. Хари Шейн, също така изявен публицист и кинокритик, умира през 2006 г. – Б. р.
52 ТВ сериал от 1976 г. по романа на Стриндберг, продуциран от компанията на Бергман. – Б. р.
И така, ние започнахме репетицията на „Мъртвешки танц“ в 10:30 ч., както обикновено. Ние – това бяхме Андерш Ек, Маргарета Крук, Ян-Улф Страндберг, асистент-режисьорът, суфльорката, инспициентът и аз. Намираме се в светло и уютно помещение, разположено под самия покрив на Драматен.