Пробуждането ми от илюзиите бе съпроводено за мен с тежък потрес, отчасти поради непоносимото унижение, отчасти поради факта, че разбрах нещо ужасно: в тази страна нито един човек не е защитен от една особена бюрокрация, обхванала я сякаш с метастазите на раково заболяване, бюрокрация, която дори в най-малка степен не е подготвена за изпълнението на своите толкова трудни и деликатни задачи, бюрокрация, на която обществото е предоставило пълномощия, власт, за каквито отделните ѝ представители изобщо не са дорасли.
Когато пратениците на държавната Данъчна агенция, предвождани от данъчния детектив Кент Карлсон, внезапно изникнаха в офиса на „Синематограф“ с искането да им осигуря достъп до всички наши сметки, поведението им предизвика у мен неприятно чувство, но впоследствие ми бе обяснено, че то е съвсем нормално и обусловено от съответни изисквания и ред. Особено ги интересуваха сделките на „Персона-филм“. Изпълнихме тяхното искане и им предадохме счетоводните книги на фирмата.
И аз, и моят адвокат спокойно очаквахме да бъдем поканени на разговор от господа ревизорите.
Ала не би.
Данъчният инспектор Кент Карлсон и неговите юначаги явно са имали други намерения. Били решени да устроят демонстрация на сила, която да смае света, та да посъберат и за себе си по някоя и друга точка за рейтинга, определящ по важност при такъв тип бюрокрация.
(Операцията им впрочем не е била особено добре обмислена: от началото на ревизията до момента, в който аз и адвокатът ми бяхме задържани с цел „да не унищожим някои улики“, изминаха месеци. Ако имахме какво да скриваме, щяхме да го сторим преспокойно, без да оставим следа. Това би бил в състояние да прецени дори полицаят Полус Бергстрьом. Ако страдах от угризения на съвестта, можех да емигрирам. И в края на краищата, ако не бях така болезнено привързан към родната страна и честен донемайкъде, днес щях да притежавам значително богатство – в чужбина.)
Подобни предположения обаче изобщо не осенили нито детектива Карлсон, нито прокурора Дрейфалд. Заговорът на Карлсон бе станал факт и 14 минути след извеждането ми от Драматен на следователя се обадиха от първия вестник, за да научат подробности около това сензационно събитие.
И когато сега грандиозно планираната демонстрация на сила и власт претърпя провал, прилагат друга тактика – странна окопна война с примес от заплахи и изнудване. Опасявам се, че подобна стратегия ще продължи и в трудно обозримо бъдеще.
Нямам в излишък нито разсъдък, нито нерви, за да издържа подобна война. Нито пък време.
Ето защо заминавам. Заминавам, за да заснема първия си филм в чужбина, на чужд език. Не виждам причини да се оплаквам. За всички, освен за самия мен и за моите близки, случилото се е дреболия, или както биха се изразили в Данъчната агенция – „нулев факт“.
Посъветваха ме да подам тъжба срещу вестник „Афтонбладет“, загдето ме охули, отразявайки тази история. От това няма да има смисъл, възразих аз. Вестникът, който достига такива низини в сферата на инсинуациите, откритите оскърбления, полуистините и долнопробното преследване на личността, събира критичните бележки на пресомбудсмана53 със същото радостно настървение, с което индианецът се кичи със скалпове. Предполагам, че всяко общество се нуждае от клоака, подобна на „Афтонбладет“. Това, което обаче не е престанало да ме учудва, е обстоятелството, че този канал на клоака е знамето на социалдемократическия печат и че в тази полуразложена група клетки работят редица уважавани и напълно почтени професионалисти.
Съветваха ме също да подам тъжба срещу прокурора Дрейфалд и да поискам обезщетение за нанесените ми щети (две провалени постановки, всяка по 45 000 крони, спиране на производството на филм – около три милиона, психически тормоз – една крона, и поругана чест – още една, та общо три милиона деветдесет хиляди и две крони).
Намирам за безсмислена и подобна стъпка. Дилетантството, чувството за дълг и непохватността имат равни дялове в този случай. Това следва да бъде разбрано. Това е шведски феномен. Не е изключено някога да напиша фарс на такава тема. Просто ще кажа като Стриндберг, когато бил разсърден някому: „Внимавай, мръснико, ще се срещнем в моята следваща пиеса!“.