9
Неделен следобед в пасторския дом. Сам съм, очи в очи с неразрешима задача по математика. Камбаните на църквата „Енгелбрект“ възвестяват опело, брат ми е на дневна кинопрожекция, сестра ми лежи в болница след операция на апандисита, родителите ми и прислужниците отидоха в параклиса, за да отдадат почит на паметта на кралица София, основателката на болницата. Пролетното слънце прежуря на моето писалище, престарелите милосърдни сестри от „Сулхемет“, облечени в неизменните си черни дрехи, пресичат пътя в индийска нишка, полуприкрити от сянката на дърветата. На 13 години съм, забранено ми е да ходя на кино заради пропуснат урок по математика – вместо да си пиша домашното, предишната вечер аз се измъкнах да гледам Залезът на боговете. Обзет от тъга, от неясен смут на чувствата, аз рисувам в тетрадката си гола жена. За художник не ме бива и по фигурата това си личи. Гръдта е огромна, а половият орган – разтворен.
За жените знаех съвсем малко, за секса – нищо. Брат ми от време на време пускаше някакви иронични намеци, родителите и учителите пазеха пълно мълчание по този въпрос. Голи жени можеха да се видят в Националния музей или в „История на изкуството“ на Лаурин56. Лете току се мярваше разголен задник или гръд. Подобна липса на информация обаче не създаваше особени проблеми, аз бях избавен от изкушения и не се терзаех от прекомерно любопитство.
Един незначителен епизод ми оказа все пак определено въздействие. Семейството ни общуваше с Ала Петреус – вдовица на средна възраст, по произход шведка от Финландия, тя участваше дейно в църковните работи. Заради някаква епидемия, засегнала пасторския дом, се наложи да живея 2–3 седмици у леля Ала. Тя обитаваше огромна квартира на булевард „Страндвеген“, откъдето се откриваше изглед към Шепсхолмен и безчет шлепове с дървен материал. Шумът от улицата не проникваше в тихите слънчеви стаи, буквално потънали в завладяващ и будещ фантазията разкош в сецесионен стил.
Ала Петреус в никакъв случай не беше красавица. Носеше очила с дебели стъкла и крачеше като мъж. Когато се смееше, а това се случваше често, в ъгълчетата на устата ѝ се появяваше слюнка. Обличаше се елегантно и обожаваше шапки с широка периферия, които трябваше да сваля при посещение в киносалон. Кожата ѝ бе гладка, очите – топли и кестеняви, ръцете – меки. На шията ѝ тъмнееха бенки с различна форма. От нея се излъчваше приятно ухание на екзотичен парфюм. Гласът ѝ бе нисък, плътен, почти мъжки. Харесваше ми да живея при нея, пък и пътят ми до училището се скъсяваше наполовина. Прислужницата на Ала и нейната готвачка говореха само на фински, но затова пък ме глезеха донемайкъде и току ме пощипваха по бузките и отзад.
Една вечер щяха да ме къпят. Прислужницата напълни ваната с вода и прибави в нея нещо, което ухаеше приятно. Пъхнах се в топлата вода и примрях от удоволствие. Ала Петреус почука на вратата и попита да не би да съм заспал. Когато не получи отговор, тя влезе. Беше загърната със зелена хавлия, която веднага съблече.
Обясни, че иска да ми изтърка гърба, аз се обърнах по корем, тя влезе във ваната, насапуниса ме, изтърка ме с твърда четка и с меките си длани захвана да ме изплаква. После взе едната ми ръка, придърпа я към себе си и я пъхна между краката си. Сърцето ми насмалко щеше да изхвръкне. Разтвори пръстите ми и ги притисна по-дълбоко в своя скут, като с другата си ръка обхвана члена ми, който реагира с изумление и незабавно. Тя внимателно подръпна кожичката и изчисти бялата маса, насъбрала се около главата. Всичко това беше приятно, без да е ни най-малко плашещо или болезнено. Ала ме притискаше между здравите си, меки бедра и аз, без да се съпротивлявам, без какъвто и да било страх се отдадох на някаква тежка, почти болезнена наслада.
Тогава трябва да съм бил на 8 или 9 години. По-късно често срещах леля Ала в пасторския дом, но ние никога не обсъждахме онова, което се бе случило. Понякога долавях как ме гледа през дебелите стъкла на очилата си и сякаш я напушваше лек смях. Двамата с нея имахме обща тайна.
Сега, подир 5 години, споменът за станалото тогава бе почти изличен, превръщайки се постоянно в мъчителна, изпълнена със съчетание от срам и наслада картина, която редовно обсебваше съзнанието ми подобно на безкрайна лента в кинопрожекционен апарат, задвижен от някакъв демон, тласкан от омраза и желание да ми причини възможно най-силни терзания и печал.