Дните минаваха тягостно. В седем часа децата хукваха на училище и аз оставах с възрастните. Четях, разхождах се и копнеех по дома. Най-голямо удоволствие ми доставяха посещенията в работния кабинет на пастора и възможността да го придружавам в обиколките му из домовете. Той караше допотопна таратайка с гюрук, пътищата примесваха пушилката им с натегналия от зной въздух, навсякъде по тях се тътрузеха дебели злобни гъски.
Попитах пастора дали и аз съм длъжен да изпъвам ръка и да викам „Хайл Хитлер“, а той ми отговори: „Lieber Ingmar, das wird als mehr al seine Hoflichkeit betrachtet“59. Изпънах ръка и казах: „Хайл Хитлер!“, ала ми се стори смешно.
Постепенно Ханес ми предложи да ходя с него на училище и да слушам тамошните уроци. При възможността да избирам между две беди аз предпочетох училището, което се намираше в по-голямо селище, на няколко километра с велосипед от Хайна. Бях приет с преувеличена сърдечност и ми разрешиха да седя заедно с Ханес. В просторната и запусната класна стая цареше влажен студ, независимо че навън, зад високите прозорци, беше горещо. Първият час беше по Religionskunde – история на религията, но на чиновете забелязах „Моята борба“ на Хитлер. Учителят четеше нещо от вестник с название „Der Sturmer“60. Помня само едно изречение, което ми се стори странно: учителят сегиз-тогиз повтаряше с тон, нетърпящ възражения: Von den Juden vergiftet61. По-късно помолих това да ми се обясни. Ханес само се засмя: „Ach Ingmar, das alles ist nicht fur Auslander!“62
57 Дете или младеж, пребиваващ определено време у семейство в чужда страна по споразумение за обмен (нем.). – Б. пр.
58 Сестра-прислужница (нем.). Жена, която се занимава с църковна благотворителна дейност. – Б. пр.
59 „Драги Ингмар, това все повече следва да се тълкува като вежливост.“ (Нем.) – Б. р.
60 „Щурмовакът“ (нем.). – Б. р.
61 Отровено от евреи. (Нем.) – Б. р.
62 Ах, Ингмар, всичко това не е за чужденци! (Нем.) – Б. р.
В неделя семейството отиваше на литургия. Проповедите на пастора будеха у мен почуда. Той се позоваваше не на Библията, а на „Моята борба“. След богослужението пиехме кафе в помещението, където се събираха на приказка енориашите. Мнозина носеха униформа, та не ми липсваха поводи да вдигам ръка с възгласа „Хайл Хитлер“.
Всички деца на пастора членуваха в някаква организация: момчетата – в „Хитлерюгенд“, момичетата – в Bund Deutscher Mädel63. Следобедите бяха определени за военна подготовка – с лопати вместо пушки, или за спортни занимания на стадиона. Вечер слушахме лекции, съпроводени от прожекции на филми, или пеехме и танцувахме. Намирахме начин да се къпем в рекичката, чието дъно беше тинесто, а течението ѝ миришеше лошо. В примитивното помещение за миене, където нямаше нито топла вода, нито каквито и да било други удобства, момичетата сушаха превръзките си за мензис, изплетени на една кука от плътна памучна прежда.
Във Ваймар се провеждаше ден на партията – грандиозна акция, предвождана от Хитлер. В пасторския дом настана суматоха, перяха и гладеха ризи, лъскаха обувки и колани. Призори младежите поеха натам. Аз щях да замина по-късно с кола, заедно с възрастните. Семейството не прикриваше гордостта си, че е получило билети за места близо до почетната трибуна. Някой се пошегува, че това се дължало на моето присъствие.
В напрегнатото утро се раздаде телефонен звън. Търсеха ме от дома. В слушалката чух благозвучния глас на леля Ана – нейното несметно богатство ѝ позволяваше да предприеме такъв скъпоструващ разговор. Не бързаше да изложи причината за обаждането си и едва след доста време пристъпи към повода за своята инициатива: във Ваймар живеела нейна близка, омъжена за банков директор, та когато тя, леля Ана, разбрала от майка ми, че се намирам близо до този град, решила да се свърже със своята приятелка и сега предлагаше да я посетя. Сетне, след като обсъди това предложение на хубав немски с пастора, леля Ана отново пожела да говори с мен и заяви, че ѝ е особено приятно, загдето ще мога да видя нейната приятелка и прелестните ѝ деца.
Пристигнахме във Ваймар около 12 часа. Парадът и речта на Хитлер бяха предвидени за 15 часа. Градът вече кипеше от празнична възбуда – улиците му гъмжаха от хора, облечени в неделни дрехи или в униформи. Навсякъде свиреха оркестри, къщите бяха украсени с цветни гирлянди и знамена. Отекваха църковните камбани – протестантските мрачно, католическите весело. На един от старинните ваймарски площади бе съоръжен лунапарк с люлки и атракции. Операта щеше да отбележи тържественото събитие с вечерно представление на „Риенци“ от Вагнер, последвано от нощни фойерверки.