А когато звънецът сигнализираше началото на спектакъла, същите тези актьори излизаха на сцената и се превръщаха в най-съвършения театрален ансамбъл на страната ни.
Премълчавах заблудите и отчаянието си. Постепенно у мен назряваше странно решение – никаква политика повече! Разбира се, би следвало да взема съвсем друго решение.
64 Торни Сегерщед (1876–1945) – шведски публицист и специалист по история на религиите, известен със своята активна позиция срещу нацизма, на която дава категорична гласност в годините на Втората световна война. – Б. р.
Празникът във Ваймар продължи цялата вечер и цялата нощ. Пасторът ме откара до масивната къща на банковия директор – внушителна сграда в стил модерн, облицована с мрамор, заобиколена от уханна паркова зеленина. На тихата благопристойна улица се издигаха все подобни домове. Изкачих се по широката стълба към входа на къщата, позвъних. Отвори ми прислужница в черна рокля и с дантелена шапчица, кацнала върху изкусна прическа. Заеквайки, казах името си и защо съм дошъл, а тя се засмя и ме въведе в къщата.
Приятелката на леля Ана – висока руса дама – ме прие с искрена сърдечност. Наричаше се Ани, по майка шведка, по баща американка, говореше с акцент на моя роден език. Ани бе облечена изключително елегантно – тя и съпругът ѝ щяха да ходят на вечерния спектакъл в Операта. Въведоха ме в трапезарията, където семейството се бе събрало на вечерен чай с kalter Aufschnitt65. Около празнично наредената маса се бяха разположили хора, по-красиви от които не бях виждал дотогава. Банковият директор – висок, тъмнокос господин с грижливо подрязана брадичка, ме гледаше приветливо-иронично иззад очилата си. До него седеше по-малката дъщеря – Клара, която всички наричаха Клерхен. Тя приличаше на баща си – висока и тъмнокоса, с бяла кожа и кестеняви очи, почти черни, с бледи пълни устни. Беше съвсем леко кривогледа, което по необясним начин усилваше нейната привлекателност.
Братята ѝ бяха по-големи, също тъмнокоси, но за разлика от Клерхен – синеоки. Дългокраки, елегантни, те носеха сака с английска кройка и с емблемата на някакъв университет, извезана на джобчетата.
Заех мястото на леля Ани, която ми наля чай и ми сервира сандвичи. Наоколо зърнах картини, сребро, меки килими, застлали безкраен паркет, скулптирани мраморни колони, тежки завеси, медальони над вратите. В парадната трапезария витражът на розетен прозорец припламваше в светлината на залязващото слънце.
Когато вечерята приключи, бях отведен в отредената ми стая на втория етаж, разположена редом с помещенията на момчетата – всяко разполагаше с по две стаи. Имахме обща баня с няколко умивалника и с вана, издълбана в пода. След като ми показа целия този разкош, Ани си взе „довиждане“. В преддверието чакаше изпънат в готовност шофьор, банковият директор вече беше излязъл на стълбите.
Появи се Клерхен – на токчета (затова изглеждаше по-висока от мен) и в домашна роба в тъмночервено, косите ѝ се разстилаха по раменете. С шеговито тайнствен жест тя притисна показалец към устните си, хвана ме за ръка и ме поведе по дългия коридор към помещение в горната част на къщата, под самия покрив. То очевидно не беше обитавано, защото мебелите бяха с калъфи, а кристалният полилей – загърнат в тюл. Няколко запалени свещи хвърляха отражения в големите огледала. Там вече се бяха разположили братята на Клерхен, пушеха плоски турски цигари и посръбваха коняк. Върху позлатена масичка бе поставен, напълно готов за пускане, преносим грамофон. По-малкият от братята, Давид, пъхна във фунията му чифт чорапи.
Върху плочата със синия етикет на „Телефункен“ поставиха адаптор и от черната кутия се разнесоха суровите, нарочно сподавени, звуци на увертюрата към „Опера за три гроша“. След саркастичното обяснение на диктор защо творбата се нарича именно така, отекнаха песента за Маки („А Маки има само нож и нищо друго; един-единствен нож, укрит от чужди очи...“), „Военна песен“, „Балада за приятния живот“ и „Пиратката Джени“ в изпълнение на Лоте Леня. Гласът ѝ отначало звучи оскърбено, после интонацията му става презрително високомерна, а накрая мека и хумористична: „И под възгласи „Хоп’ла“ и песни главите ще се търколят“66.