Електрическите свещи на полилея от кована мед обливат масата с мръсножълта светлина. Край вратата, която води към помещението за сервиране, е поставен масивен бюфет, претрупан с предмети от сребро, срещу него е пианото с разтворените ноти на омразния урок. Паркетът е застлан с персийски килим. Прозорците имат тежки завеси, по стените са закачени потъмнели картини на Арборелиус.
Вечерята започва с предястие – маринована херинга с картофи или маринована селда с картофи, ако не е шунка в тавичка, пак с картофи. Татко гаврътва чашка ракия и една бира. Мама натиска копчето на електрическия звънец, скрито прикрепен под масата, и се появява прислужницата, облечена в черно. Тя събира чиниите и приборите от предястието, след което сервира основното ястие, в най-добрия случай кюфтета, в най-лошия – запечени макарони. Сармите или наденичките са напълно приемливи, не обаче омразната риба, но да се изразява неудоволствие, не е разрешено. Трябва да се яде всичко, чиниите да се опразнят.
При основното ястие татко изпива остатъка от ракията и челото му леко поруменява. Вечерята преминава в пълно мълчание. Ние, децата, не разговаряме помежду си и отговаряме само ако ни е зададен въпрос. Задължително ни питат как е минал днешният ден в училище. Задължително отговаряме, че е минал добре. „Дадоха ли ви пак писмена домашна работа? Какво те питаха? Отговори ли?“ – „Разбира се, че отговорих.“ – „Обадих се на твоя класен ръководител. По математика ще минеш. Наистина да се чуди човек.“
Баща ми се усмихва саркастично. Мама си взема лекарството. Изкара тежка операция и сега не може без медикаменти. Татко се обръща към брат ми: покажи оня идиот Нилсон. И брат ми, надарен с таланта да имитира, незабавно върти очи, ченето му увисва, носът му сякаш се сплесква, а от устата му се разнася несвързано ломотене. Баща ми се смее, мама се усмихва против волята си. „Пер Албин Хансон68 трябва да бъде застрелян – внезапно заявява той – и цялата тази социалистическа шайка следва да бъде изтребена!“ – „Нямаш право да говориш така!“, сдържано се обажда мама. „Какво толкова съм казал? Нима не ни управлява паплач, все негодници и бандити?“ Главата на татко леко се тресе. „Хайде, нека изготвим дневния ред за заседанието на управата“, подканя го мама, за да смени темата. „Вече го каза няколко пъти“, сопва се той и челото му се зачервява. Мама, свежда очи и рови с вилица в чинията си. „Лилиян още ли е болна?“, пита тя нежно, извръщайки се към сестра ми. „Утре ще дойде на училище – отвръща Маргарета с тънко гласче. – Да я поканя ли на обед у нас в неделя?“
Край масата се въдворява мълчание, дъвчем, вилици и ножове потракват по порцелана, жълта светлина, сребърните предмети върху бюфета проблясват, часовникът тиктака. „Берониус все пак получи назначение въпреки препоръката на катедралния съвет за Алгорд – нарушава мълчанието баща ми. – Така е било и така ще бъде: некомпетентност, идиотизъм.“ Мама поклаща глава, лицето ѝ изразява леко презрение. „А вярно ли е, че проповедта на Разпети петък е поверена на Арборелиус? Та той мънка, нищо не се чува.“ – „Може би така е по-добре“, смее се татко.
68 Пер Албин Хансон (1885–1946) – шведски политик, ръководител на социалдемократическата партия от 1925 г. и министър-председател на Швеция от 1932 до 1946 г. Архитект на т. нар. „шведски модел“, т.е. на държавно и обществено устройство, базирано върху съчетание на пазарна икономика и социална политика с постигане на висок жизнен стандарт за всички граждани като безусловен приоритет. – Б. р.
Веднага след матурата Ана Линдберг замина за Франция, за да усъвършенства познанията си по френски. Няколко години по-късно тя се омъжи там, роди две деца и заболя от полиомиелит. Мъжът ѝ загинал на втория ден след избухването на войната. Загубих всякаква връзка с нея. Захванах да ухажвам друго момиче от класа ни – Сесилия фон Готхард. Червенокоса, умна, духовита, тя бе значително по-зряла от своя поклонник. Защо бе избрала тъкмо мен, така и не разбрах. Като любовник не ме биваше, още по-зле бях с танците, а най-лошото – дрънках безспир, и то само за себе си. По-късно ние дори се сгодихме и тутакси си изневерихме взаимно. Сесилия сложи край на нашите отношения под предлог, че от мен няма да излезе нищо свястно, изразявайки убеждение, което споделяха впрочем и родителите ми, и изобщо всички от моето обкръжение, а и аз самият.