70 Мартин Лам (1880–1950) – литературен теоретик и историк, една от най-ярките фигури в културния живот на Швеция през ХХ в. Член на Шведската академия и на Кралската академия на науките. – Б. пр.
71 Артур Лундквист (1906–1991) – виден шведски поет, белетрист, критик и есеист, член на Шведската академия. – Б. пр.
Получих няколко професионални задачи: Брита фон Хорн и нейната Драматическа студия ми предоставиха възможност за работа с професионални актьори. Организацията на т.нар. „народни паркове“ ми възложи поредица от представления за деца, а освен това създадох и свой малък театър в Дома на гражданина72. Спектаклите ни бяха предназначени главно за деца, но направихме опит да поставим „Сонатата на призраците“ на Стриндберг. Актьорите бяха професионалисти, полагаше им се възнаграждение по 10 крони на вечер. След седем представления тази авантюра приключи.
Потърси ме член на пътуваща трупа и ми предложи да поставя „Бащата“ на Стриндберг с него самия в главната роля. Щях да пътувам с трупата като реквизитор и осветител. Уж имах намерението да се явя на бездруго просрочения изпит по история на литературата, но изкушението бе прекалено голямо: сложих край на следването си, скъсах с Мария и се отправих на турне с трупата на Юнатан Есбьорнсон. Премиерата се състоя в малък град в Южна Швеция. На призива ни да я посетят се отзоваха 17 души, които си бяха купили билети. Рецензията в местния вестник беше унищожителна. На другата сутрин трупата се разпадна. Всеки трябваше да се завърне откъдето бе и както може. Всичко, с което разполагах, беше едно твърдо сварено яйце, половин франзела и шест крони.
Човек трудно може да си представи по-жалко завръщане. Мария не скриваше триумфа си: беше ме съветвала да не тръгвам. Не скриваше и своя нов любовник. Няколко нощи прекарахме тримата в нейната тясна квартира. След това бях изхвърлен от там с насинено око и изкълчен палец. Нашата импровизирана брачна тройка беше омръзнала на Мария, а съперникът ми се оказа по-силен от мен.
По онова време ме назначиха като асистент-режисьор в Операта, всъщност без заплата. Едно мило момиче от кордебалета ме приюти при себе си и няколко седмици ме хранеше. Майка ѝ готвеше и ме переше. Язвата ми заздравя и получих възможността да суфлирам на спектакъла „Орфей слиза в ада“ срещу 13 крони на вечер. Така можах да си наема стая на Лил-Янсплан и поне веднъж дневно да хапвам по-солидно.
72 Комплекс от типа civic building, предлагащ редица социални услуги за публично ползване и възможности за участие на гражданството в дейности с културно-образователен характер. Този в Стокхолм е проектиран в стила на неокласицистичния функционализъм и е изграден в периода 1936–1939 г. Една от забележителностите на шведската столица, в чиято южна част се намира. – Б. р.
Съвсем неочаквано написах 12 пиеси и една опера. Клас Хугланд, ръководител на Студентския театър, ги прочете и реши да постави „Смъртта на Каспер“ (нахално плагиатство на Стриндберговата пиеса „Каспер и последния ден на Сирница“ и старинната драма „Енвар“– обстоятелство, което обаче никак не ме смущаваше).
Премиерата мина успешно, в „Свенска Дагбладет“ дори се появи рецензия. На последния спектакъл в партера седяха Карл Андерш Дюмлинг, новият шеф на „Свенск Филминдустри“, и Стина Бергман, надживяла съпруга си Ялмар и завеждаща отдела за сценарии. На следващия ден Стина ме покани да я посетя и аз получих договор за една година, собствен кабинет с писалище, стол, телефон и изглед към покривите в района на „Кунгсгатан“ 30. Заплатата ми възлизаше на 500 крони месечно.
Станах уважаван човек с постоянна месторабота, който всеки ден в едно и също време заема място пред писалището си, за да редактира сценарии, да съчинява диалози и анотации за бъдещи филми. Под компетентното и майчинско ръководство на Стина работеха петима сценаристи-„негри“. Сегиз-тогиз в нашия отдел се появяваше по някой режисьор, най-често Гюстаф Муландер, винаги приветлив от разстояние. Направих сценарий за годините на моето ученичество. Муландер го прочете и препоръча да влезе в производство. „Свенск Филминдустри“ купи сценария ми, за който получих пет хиляди крони – огромна сума! За режисьор бе определен Алф Шьоберг, от когото се възхищавах. Успях да получа разрешение за участие в снимките – взеха ме за скриптер, за какъвто се самопредложих. От страна на Шьоберг бе проява на великодушие, загдето се съгласи, тъй като дотогава не бях участвал в снимки и нямах никаква представа за това какво прави скриптерът. Разбира се, бързо се превърнах в мъчител и товар за всички. Често забравях за какво са ме цанили и непрекъснато се бърках в работата на режисьора. Поставяха ме на място, аз се затварях в един килер и плачех от яд, но не се предавах: възможността да се уча от майстор беше неограничена.