Веднъж заварих Торщен Хамарèн да прелиства моя режисьорски дневник, в който нямаше нито една забележка, нито едно описание на сцена. „Виж ти – измърмори насмешливо той, – значи не си нанасяш мизансцените.“ – „Не – отвърнах, – предпочитам да ги създавам направо на сцената заедно с актьорите.“ – „Чудя се докога ще издържиш така“, рече Хамарèн и захлопна дневника.
Съмненията му се оправдаха твърде скоро. Сега обмислям и най-малките подробности, нанасям всички мизансцени. Когато се явявам на репетиция, аз трябва да имам съвършено точна представа за всеки момент от бъдещия спектакъл. Указанията трябва да са ясни, изпълними и за предпочитане стимулиращи. Само онзи, който се е подготвил старателно, има възможността да импровизира.
76 Театър, създаден през 1907 г. от Огуст Стриндберг и младия актьор Арвид Фалк като сцена за новаторски експерименти, осъществявани с репертоар, съставен от произведения на драматурга. След 1500 представления и поради конфликт между Стриндберг и Фалк театърът затваря врати и бива възобновен в началото на 2001 г. Днес е сред най-интересните културни феномени в шведската столица. – Б. р.
77 Кай Мунк (1898–1944) – датски свещеник и драматург, ликвидиран от Гестапо. – Б. р.
Нашето семейство се увеличи. През пролетта на 1948 г. ни се родиха близнаци. Преместихме се в петстаен апартамент в новозастроен район извън града. А разполагах също и с по спартански скромен кабинет в театъра, под самия му покрив. Там работех вечер, редактирах ръкописи, съчинявах пиеси и сценарии.
Вторият баща на Елен се самоуби, като остави големи дългове. Тъща ми със своя малолетен син се премести да живее при нас. Настаниха се в кабинета ми, в непосредствено съседство с нашата спалня. Нощем жената, отскоро станала вдовица, често ридаеше. А при нас живееше и Лена, по-голямата ми дъщеря, тъй като Елсе още боледуваше. Общо бяхме 10 души, включително инак симпатичната, но все намусена домашна помощничка. Елен буквално се разкъсваше и можеше да отдели твърде малко време за своите професионални занимания. Семейните отношения все повече се усложняваха и инфектираха, на съпружеската интимност, която им бе спасение, сложи край твърде звучното съседство с тъщата и нейния невръстен син.
Бях 30-годишен и от „Свенск Филминдустри“ ме изритаха след провала с Криза. Едвам свързвахме двата края. Към всички останали проблеми се прибавяха и ожесточените скандали за пари. Нито Елен, нито аз се отличавахме с пестеливост, напротив – щедро харчехме с пълни шепи, бяхме недалновидни.
Четвъртият ми филм се ползваше донякъде с успех благодарение на предвидливостта, загрижеността и търпението на Лоренс Мармстед. Лоренс бе истински продуцент, който живееше със своите филми и се бореше за тях от сценария до излизането им на екран.
Именно той ме научи как да правя кино.
Все по-често пътувах до Стокхолм и наех там стая в пансиона „Нюландер“, който се намираше на ъгъла между „Брахегатан“ и „Хумлегордсгатан“. Госпожица Нюландер бе достолепна възрастна дама или по-скоро крехко същество с искрящо бяла коса и тъмни очи, с извънредно бледо и умело гримирано лице. В пансиона ѝ живееха много актьори и тя действително полагаше майчински грижи за всички нас. Заемах слънчева стая с прозорец към двора, която се превърна в мое надеждно убежище и опора. Госпожица Нюландер тактично затваряше очи пред хаотичността в начина на живот на своите неспокойни наематели, пред икономическата несигурност, която постоянно ги гнетеше.
В Гьотеборг се чувствах неуютно: градът ми се струваше херметичен, „закопчан догоре“, гнетяха ме ограниченият свят на театъра, където колегите общуваха едни с други само в неговите предели, а и домът, разтърсен от детски викове и пълен с пелени, проснати да съхнат, с ревящи жени и често сцена на необуздана ревност, нерядко впрочем напълно оправдана... Изход просто нямаше, изневерите станаха натрапчиво правило.