Една вечер отидохме в театър „Атене“, за да гледаме Луи Жуве в пиеса на Жироду. На предния ред, малко встрани от нас, седеше Елен. Тя се обърна към нас с усмивка. Ние избягахме. Един адвокат в светлосин костюм и червена вратовръзка пристигна като пратеник на роднините на Гун, за да я уговори да се съгласи на споразумение. Тя трябваше да обядва с него. Застанал до прозореца на хотелската стая, аз гледах как двамата се отдалечават по Рю Сент-Ан. Гун носеше обувки с много високи токчета, стърчеше над дребничкия и жестикулиращ адвокат. Тънката черна рокля се плъзгаше по бедрата ѝ и тя докосна с ръка късо подстриганите си пепеляворуси коси. Не ми се вярваше, че ще се върне. А когато се появи отново преди мръкване, разстроена и напрегната, на устата ми имаше само един въпрос, който повтарях с настойчивостта на маниак: „Чука ли се с адвоката? Легна ли с него? Признай, че си го сторила! Знам, че е така“.
Не след дълго страхът щеше да реализира онова, което го беше породило.
79 Бирьер Малмстен (1920–1991) – шведски актьор, започнал кариерата си в Драматен, участвал в редица филми и театрални постановки, сред които немалко на Ингмар Бергман. – Б. р.
80 Става дума за филма на Ингмар Бергман Към радост (1950). – Б. р.
81 Сърдечна приятелка (фр.). – Б. пр.
82 Вилгот Шьоман (1924–2006) – шведски писател и филмов режисьор, съчетал, както изтъква критиката не само в Швеция, душевно изтерзаните персонажи на Ингмар Бергман с авангардисткия подход, присъщ на френската „Нова вълна“. За произведенията му са характерни атаките срещу социалното неравенство, сексуалните табута, лицемерието. – Б. р.
83 Музикално-драматическо произведение на шведския писател Ф. А. Далгрен (1816–1895), наситено с фолклорни елементи. – Б. р.
84 Карл Людвиг Грабов (1847–1922) – шведски сценограф. – Б. р.
В един леденосив декемврийски ден ние се нанесохме в пансион на булевард „Страндвеген“, където обаче по силата на кодекса на шведските хотели не можехме да заемем обща стая.
Заплашена, че ще ѝ бъдат отнети децата, Гун твърде бързо падна духом и се завърна при съпруга си във вилата на остров Лидингьо, а той бе имал достатъчно време, за да измисли ефективен начин за отмъщение. Аз трябваше да замина за Гьотеборг, където ми предстоеше да завърша последната постановка по сключения от мен договор.
Бяха ни забранили да се срещаме, да говорим по телефона, да си пишем. Всеки опит за контакт увеличаваше риска на Гун да ѝ бъдат отнети децата. В онези времена законът беше много строг спрямо майката, „избягала от семейния дом“. Успях да наема миниатюрно жилище (разполагам с него и до ден днешен), където се пренесох – с четири грамофонни плочи, мръсно бельо и една пукната чаша за чай. Обзет от мъка, написах сценарий за филм с название Лятна игра, нахвърлях още един сценарий и пиеса, която впоследствие някъде загубих. Носеха се слухове, че не след дълго производството на филми ще бъде прекратено в знак на протест от страна на продуцентите срещу наложения от държавата данък върху забавленията. За мен подобна акция би означавала финансова катастрофа, тъй като издържах две семейства.
Ден след Коледа Гун се изтръгна от веригите на униженията и отказа да се придържа към правилата, налагани от съпруга ѝ. Наехме – срещу ужасно голяма сума – четиристаен мебелиран апартамент на последния етаж в красива старинна къща в Йостермалм и заживяхме там всички вкупом: аз, Гун, двете ѝ синчета и бавачката финландка. Гун беше без работа и сега трябваше да издържам три семейства.
Събитията, които последваха, могат да се изразят с няколко изречения. Гун забременя, в края на лятото бе преустановено всякакво производство на филми, уволниха ме от „Свенск Филминдустри“, а подир два неуспешни поредни опита за изява във възобновения театър на Лоренс Мармстед, където ме поканиха за художествен ръководител, бях изгонен и оттам.