Веднага ме сграбчи някакво еуфорично безгрижие. Професионалните, икономическите и семейните проблеми изчезнаха отвъд хоризонта. Дните минаваха при относително добри условия, на открито; работехме денем, вечер, призори, по всяко време. Нощите бяха къси, сънят – без сънища. След като изминаха три седмици, плодовете на нашия упорит труд бяха изпратени за обработка в лабораторията. Там, поради неизправност на някакъв апарат, повредиха хиляди метри лента, трябваше да се снима всичко отново. Колкото за вид, поплакахме с крокодилски сълзи, но вътрешно се радвахме, че волното ни съществуване ще продължи.
Работата в киното се съпътства от силно еротични изживявания. Близостта с актьорите е без резерви, взаимното отдаване – пълно. Интимността, предаността, зависимостта, нежността, доверчивостта и доверието пред магическото око на камерата създават топло и може би илюзорно чувство за надеждност. Напрежението, отпускането, съвместното дишане, моментите на триумф, моментите на спад... Атмосферата е неудържимо заредена с еротизъм, съпротивата е безполезна. Трябваше да минат години, преди най-сетне да разбера, че в един прекрасен ден камерата ще спре, прожекторите ще угаснат.
С Хариет Андершон сме работили заедно дълги години. Тя е рядко силен, но и лесно раним човек, а талантът ѝ се отличава със свойството на гениалност. Нейните отношения с камерата са искрени и сетивни. Хариет притежава поразителна техника, при нея преходите от най-глъбинни изживявания към трезва наблюдателност стават мигновено. Хуморът ѝ е малко остър, но лишен от цинизъм. С една дума – жена, напълно достойна за любов, едно от най-близките ми човешки същества.
Когато се завърнах у дома след приключенията в архипелага, аз разказах на Гун за станалото и я помолих за няколко месеца отсрочка, тъй като и аз, и Хариет разбирахме недълготрайността на нашата връзка. Гун изпадна в ярост и ме прати по дяволите. Изумен от такъв страхотен гняв, невиждан от мен дотогава, аз изпитах огромно облекчение, взех някоя и друга своя вещ и отново се прехвърлих в едностайната си квартирка.
Срещнахме се пак подир няколко години – без горчилка, без да си отправяме взаимни обвинения. След развода Гун бе започнала да изучава славянски езици, поставила си беше за цел да получи докторска степен и я постигна. Развиваше се добре и като преводачка, възлагаха ѝ все по-престижни задачи.87
Постепенно тя започна да води съвършено самостоятелен живот, заобиколена от свои приятели, любовници, облагодетелствана от възможности за пътувания в други страни, и пр.
Нашата радост от отново придобитата близост беше голяма, но егоистична. Просто не забелязвахме как болезнено и ревниво реагира на това нашият син.
Когато Гун загина в автомобилна катастрофа, Лил-Ингмар и аз се срещнахме в моето жилище на „Гревтюрегатан“, откъдето заедно щяхме да отидем на погребението. Красив 19-годишен младеж, с когото не се бях виждал много години. По-висок от мен. Облечен в тесноват черен костюм, който заел от брат си. Двамата мълчахме, обзети от желанието да ускорим хода на времето, но напразно. Попита ме дали нямам игла и конец – да си зашие копче. Донесох му това, което искаше. Седнахме един срещу друг край прозореца. Лил-Ингмар бе свел глава над копчето, което зашиваше, смутено подсмърчайки с нос. Гъстите светли коси падаха връз челото му, силните червени ръце ловко се справяха с иглата и конеца. Поразително напомняше своя дядо, фотографиран през студентските му години. Същите сини очи, същият цвят на косата, това чело, чувствено оформената уста. Същият Бергманов маниер да се пази дистанция: не ме докосвай, не ме доближавай, не ме закачай, аз съм Бергман, дявол го взел.
Неловко се опитах да заговоря за майка му, но той рязко ме пресече с жест. Продължих, ала момчето ме погледна с такова студено презрение, че трябваше да млъкна.
Гун бе прототип на много женски образи в моите филми: Карин Лобелиус в Жените очакват, Агда във Вечерта на комедиантите, Мариан Егерман в Урок по любов, Сузан в Женска мечта и Дезире Армфелд в Усмивки от една лятна нощ.
Несравнимата Ева Далбек88 се оказа великолепна тълкувателка на нейния образ. На тези две жени се удаде със съвместни усилия да вдъхнат живот на моите, нерядко дифузни, текстове и в същото време да въплътят непобедимата женственост по начин, какъвто никога не си бях представял.
85 Празник на пролетта, отбелязван в самия край на м. април, свързан с култа към света Валборг. Честван в Швеция и като ден на студента. Младите хора там палят големи огньове, за да пропъдят силите на мраза, мрака и злото. – Б. р.