Жорж Нурижан
Латински сентенции и мъдри мисли
Вместо предговор
Из съкровищниците на античността се крият толкова много неоценими познания, истинска мъдрост и образна красота, които остават да блестят като благороден камък пред дверите на вековете.
В тия мисли човечеството съзира себе си, обгорено от житейски изпитания, възвисявайки се към редките добродетели и увековечени истини.
Всяко приобщаване с тия бисери на човешкия дух ни кара да чувствуваме обаянието и култа към великите истини, вечните съпътници на човека в неговия житейски друм. Във всяка една мисъл може да се намери зародиша на нещо възвишено и значимо, действително облъхано от творчески жар, а най-вече в нея е внедрена самобитното вглеждане на действителността, отзивчиво към човешките изпитания и минало през горнилото на житейския опит.
Който иска да осмисли и облагороди живота си, нека проникне в потаеното величие на тия приблизително хиляда бисери на мисълта, за да почувствува своя истински духовен облик.
Жорж Нурижан
A
a cuspide corona (а куспиде корона) — корона от копието, т. е. слава от военни подвизи.
a posteriori (а постериори) — по опит, според последствията. Употребява се за разсъжденията, които изхождат от последствията и отиват към причините.
a priori (а приори) — предварително, от по-напред, от по-раншно.
a verbis ad verbe (а вербис ад вербера) — от думи на удари.
ab absurdo (аб абсурдо) — според безсмислието (метод за показване на математическите науки).
ab alio axspectes, alteri quod feceris (аб алио експектес алтери квод фецерис) — трябва да очакваш от другия това, което му направиш.
ab antiqo (аб антикво) — от древно време, от памти века.
ab hoc et ab hac (аб хок ет аб хак) — от тук и от там, т. е. без ред, както дойде.
ab imo pectore (аб имо пекторе) — от дълбочината на сърдцето си или искрено, чистосърдечно.
ab initio (аб иницио) — от начало.
ab intestat (аб интестат) — без завещание.
ab irato (аб ирато) — от разгневеност, в момент на гнев (напр.: взимат решение аб ирато).
ab origine (аб оригине) — от началото (напр.: започвам аб оригине). аЬ ovo (аб ово) — от яйцето, т. е от самото начало. аЬ ovo usque ad mala (аб ово ускве ад мала) — от яйцето дори до ябълките, сиреч от начало до край. аЬ sit omen (аб сит омен) — далеч от мен зла умисъл. аЬ urbe condita (аб урбе кондита) — от основаването на града (Рим). Леточислението на римляните започнало от основаването на гр. Рим, т. е. от 753 г. пр. Хр.
absque argento amnia vana (абскве аргенто омниа вана) — без пари всичко е напразно.
abundat dulcibus vitiis (абундат дулцибус вициис) — той изобилствува с приятни пороци.
abusus non tollit usum (абузус нон толит узум) — възможното злоупотребление не може да бъде повод против надлежното употребление, т. е. ако с нещо може да се злоупотребява, това не значи, че същото нещо не требва да се употребява.
abussus abyssum invocat (абисус абисум инвокат) — бездната бездна зове. Фигуративен израз из един от Давидовите псалми, за да се изтъкне, че едно бедствие, една грешка повлича друга.
accusare nemo se debet nisi coram Deo (акузаре немо се дебет низи корам део) — никой не е длъжен да обвинява себе си, освен пред Бога.
acti labores jucundi (акти лаборес юкунди) — завършените работи са приятни.
acta est fabula (акта ест фабула) — пиесата е изиграна. С тези думи, в древния театър, се съобщавало за свършването на представлението. Тия думи произнесъл на смъртното си легло император Август.
ad aperturam libri (ад апертурам либри) — при случайно отваряне на книгата: малцина могат да превеждат древните автори ад апертурам либри.
ad augusta per angusta (ад аугуста пер ангуста) — към великите неща се отива по тесни пътища.
ad calendas graecas (ад календас грекас) — на гръцките календи, т. е. никога (защото гърците нямали календи). Куково лято.
ad duo festinans neutrum bene peregeris (ад дуо фестинанс неутрум бене перегерис) — който бърза да свърши наведнаж две работи, не сполучва ни в една.
ad extremum (ад екстремум) — до крайност.
ad gloriam (ад глориам) — за слава.
ad gustum (ад густум) — по вкуса си.
ad hoc (ад хок) — затова, нарочно за това, специално.
ad hominem (ад хоминем) — до човека, т. е. до неговите интереси и страсти.
ad honores (ад хонорес) — за почестта, т. е. безплатно.
ad huc sub judice lis est (ад хук суб юдице лис ест) — делото е още в ръцете на съдията, т. е. въпросът не е още решен.
ad impossibilia nemo tenetur (ад импосибилиа немо тенетур) — никой не е длъжен да върши неща невъзможни.