Выбрать главу

ad infinitum (ад инфинитум) — до безкрайност, до безконечност.

ad interim (ад интерим) — временно.

ad libitum (ад либитум) — по избор, произволно, както е угодно.

ad litteram (ад летерам) — буквално, дословно, дума по дума.

ad majorem dei gloriam (ад майорем де глориам) — за по голямо прославяне на Бога. Девиз на монасите от йезуитския орден — чиито издания често пъти носят началните букви Д. М. Д. О.

ad perpetuam rei memoriam (ад перпетуам рей мемориам) — за увековечаване спомена за нещо (поставя се понякога върху възпоменателни паметници, медали и пр.)

ad poenitendum properat, cito qui iudicat (ад пеницендум преперат цито кви юдикат) — скоро се разкайва този, който бързо съди.

ad normam (ад нормам) — според нормата, по правилото.

ad rem (ад рем) — на предмета, т. е. точно и ясно (напр.: отговарям ад рем).

ad valorem (ад валорем) — според стойността.

ad vitam aeternam (ад витам етернам) — за вечен живот, т. е. за винаги.

ad usum (ад узум) — според употреблението, според случая.

adulatio vitiorum altrix (адулацио вициорум алтрикс) — ласкателството е кърмачка на пороците.

adversa magnos probant (адверса магнос пробант) — несгодите изпитват силния.

aequo animo (еквуо анимо) — без вълнение, равнодушно, със спокоен дух.

aequam memento rebus in arduis servare mentem (еквам мементо ребус ин ардуис серваре метем) — помни, че трябва да пазиш равновесие в нещастието.

aeternum vale (етернум вале) — вечно сбогом; прощавай, сбогом.

aeguat omnes cinis impares nascimur pares morimur (екват омнес цинис импарес насцимур парес моримур) — пепелта изравнява всички ни; неравни се раждаме, равни умираме.

age quod agis (аге квод агис) — прави, каквото правиш, т. е. внимавай какво вършиш.

alea jacta est (алеа якта ест) — жребият е хвърлен. Тези думи казал Юлий Цезар, когато преминал с войските си р. Рубикон, при все че римските закони запрещавали на римските пълководци да минават тази река с войските си, на път за Рим.

alia tentanda via est (алиа тентанда виа ест) — трябва да се опита друг способ.

aliena oprimum frui insania (алиена опцимум фруи инсаниа) — добре е да се ползува човека от лудостта на другите.

aliena vitia reprehendi quisque mavult, quam sua (алиена вициа репрехенди квисквуе мавулт квуам суа) — всякой предпочита да се бичуват чуждите пороци, а не собствените му.

alienum nobis nostrum plus aliis placet (алиенум нобис нострум плус алиис плацет) — чуждото нам, нашето пък на другите повече харесва.

aliter de aliis ac de nobis judicamus (алитер де алиис ак де нобис юдикамус) — различно съдиме за другите и за себе си.

alteri vivas oportet si vis tibi vivere (алтери вивас опортет си вие тиби вивере) — трябва да живееш за другите, ако искаш да живееш за себе си.

alta candunt odiis, parva axtolluntur amore (алта кадунт одиис парва ексюлунтур аморе) — великото се руши от омразата, нищожното се издига от любовта.

alter ego (алтер его) — другото аз; много близък приятел; като същи заместник на едного, ако и друголичен.

alterumr alterius auxilio eget (алтерум алтериус ауксилио егет) — единия има нужда от помощта на другия.

amare et sapere vix deo conceditur (амаре ет сапере викс део концедитур) — да люби и да е мъдър едва ли е дадено и на един Бог.

amare iuveni fructis est, crimen seni (амаре ювени фруктис ест кримен сени) — за юношата любовта е наслада, за стареца — престъпление.

amicus humeni generic (амикус хумани генерис) — приятел на човешкия род, т. е. ничий приятел.

agnosco veteris vestigial fiammae (агноско ветерис весгигия фиаме) — в един стих на Виргилий — човек винаги си спомня за първата любов.

amici vitia si feras, facis tua (амици вициа си ферас фацис туа) — ако търпиш пороците на приятеля си, правиш ги свои.

amicos res secundae parant, adversae probant (амикос рес секунде парант адверсе пробант) — човек печели приятели в щастие, а ги изпитва в злополука.

amicus animae dimidium (амикус аниме димидиум) — приятелят е половината ни душа.

amicus certus in re incerta cernitur (амикус цертус ин ре инцерта цернитур) — в нещастието се познава верния приятел.

amicus Plato, sed magis amica veritas (амикус Плато сед магис амика веритас) — приятел (ми е) Платон, но повече ми е приятел истината.

amor misceri cum timore non potest (амор мисцери кум тиморе нон потест) — любовта не може да се смесва със страха.

amor vincit omnia (амор винцит омниа) — любовта всичко надвива.

annosus stultus non diu, diu fuit (анозус стултус нон диу, диу фуит) — глупавият старец не е дълго живял, а дълго е съществувал.