etiam sine magistro vitia discuntur (ециам сине магистро вициа дискунтур) — пороците се учат и без учител.
et post malam segetem serendum (ет пост малем сегетем серендум) — и след лоша жътва трябва да се сее.
et in Arcadia ego (ет ин Аркадиа его) — и аз живея в Аркадия! (Възклик за ефимерността на щастието).
etiam sine lege poena est conscientia (ециам сине леге пена ест консциенциа) — съвестта наказва, дори без да е осъдил законът.
etiam sanato vulnere cicatrix manet (ециам санато вулнере цикатрикс манет) — дори от излекувана рана остава белег.
et miseriarum portus et partientia (ет мизериарум портус ест пациенциа) — търпението е пристанище на нещастните.
et monere et moneri proprium est verae amicitiae (ет монере ет монери проприум ест вере амицицие) — да мъмреш и да бъдеш мъмрен е присъщо на истинското приятелство (Цицерон).
ex abrupto (екс абрупто) — внезапно, без подготовка.
ex aequo (екс еквуо) — по равно, наравно.
ex cathedra (екс катедра) — от височината на катедрата, т. е. с авторитет.
ex commodo (екс комодо) — удобно, без притеснение.
ex-libris (екс либрис) — измежду книгите. Този израз поставя човек върху собствените си книги — заедно с името си, инициалите или някакъв особен белег, в знак на собственост.
ex nihilo nixil (екс нихило нихил) — от нищо не може да произлезе друго освен нищо (философски възглед на Лукреции и на Епикур).
exegi monumentum aere perennius (екзеги монументум ере перениус) — издигнах паметник по-траен от бронза! (първият стих от 30-та и последна песен от III-та книга на Хорациевите „Оди“.
ex nunc (екс нунк) — от сега (нататък).
ex officio (екс официо) — по служба, служебно, по длъжност.
ex ore parvulorum veritas (екс оре парвулорум веритас) — из устата на малките излиза истината.
ex professo (екс професо) — в качеството на човек, който познава напълно предмета си (напр.: говоря екс професо).
ex tunc (екс тунк) от тогава насам, до сега.
exceptis excipiendis (ексцептис ексципиендис) — с изключение на онова, което трябва да бъде изключено (напр.: това е едно общо правило, ексцептис ексципиендис).
excusatio non petita, accusatio manifesta (екс кузацио нон петита, акузацио манифеста) — непоискано извинение потвърждава едно обвинение.
ex ungue leonem (екс унгве леонем) — по нокът (ще познаеш) лъва, т. е. един художник ще познаеш по няколко малки драски, (тонове, стихове и пр.).
ex vitio alterius sapiens emendat suum (екс вицио алтериус сапиенс емендат суум) — мъдрият поправя своята грешка, като гледа чуждата.
ex uno disce omnes (екс уно дисце омнис) — от едно научи всичко; от едно съди за цялото.
experientia docet stu etos (експериециа доцет сту етос) — опитът учи глупците.
exempla sunt odioda (екземпла сунт одиода) — примерите обиждат.
ex omnilus aliquid, ex toto nihil (екс омнилус аликвид екс тото нихил) — от всичко по нещо, от цялото нищо.
experientia est oplima rerum magistra (експериенца ест оплима рерум магистра) — опитът е най-добрия учител.
experto crede Roberto (експерто креде Роберто) — вервай в Роберта, който го знае от опит; отговаря на българското „питай патило“.
exceptio probat regulam (ексцепцио пробат регулам) — изключението доказва правилото.
exire magnus ex tugurio vir potest (ексире магнус екс тугурио вир потест) — и от колиба може да излезе велик мъж.
extrema semper de antefactis iudicant (екстрема семпер де антефактис юдикант) — краят винаги преценява предишните постъпки.
exitus acta probat (екзитус акта пробат) — успехът хвали делата.
ex lingua stulta veniunt incommode multa (екс лингва стулта вениунт инкомода мулта) — от глупавия език произтичат много нещастия.
ex minimis seminibus nascuntur ingentia (екс минимис семинибус наскунтур ингенциа) — от малки семена изникват големи неща.
F
facile omnes, cum valemus, recta consulia aegrotis (фациле омнес кум валемус ректа консулиа егротис) — всички, когато сме здрави, даваме добри съвети на болните.
factotum (фактотум) — човек, комуто се възлага да върши всичко.
fama volat (фама волат) — мълвата лети, т. е. разпространява се много бързо.
famam curant multi, pauci conscientiam (фамам курант мулти, пауци консциенциам) — мнозина се грижат за славата си, малцина за съвестта си.
fas est ab hoste doceri (фас ест аб хосте доцери) — позволено е да се учи човек и от неприятел.
felix qui rerum potuit conoscere causas (феликс кви рерум потуит коносцере каузас) — щастлив е, който е можал да узнае причината на нещата (Виргилий).
fervet opus (фервет опус) — кипи животът.