Лей Грийнууд
Лаура
Глава първа
Аризона, 1877
Пронизителният писък беше някак неуместен в този спокоен и отдалечен каньон, обраснал отвсякъде с огромни стари чинари, из които прехвърчаха безброй птици. В първия момент Хен Рандолф си помисли, че звукът трябва да е бил издаден от орел или някое малко животно, но когато той се разнесе втори път, разбра, че е вик на жена. Без да е сигурен къде отива и какво щеше да намери там, той се втурна напред по тясната пътека, обвиваща стената на каньона.
Чу по-плътния мъжки глас чак когато взе завоя, след който каньонът се отваряше към просвет, образуващ малка долина покрай стръмния наклон на потока. Там, максимално отдалечена от рекичката, бе опряла на стената на каньона гръб кирпичена къщичка, а пред нея разгорещено и на висок глас се караха мъж и жена и размахваха ръце в гневни жестове. Хен забави крачка, после спря. Бяха му казали, че Лаура Блекторн не е омъжена, но това, което виждаше, приличаше напълно на домашен скандал. Тъкмо щеше да се обърне, когато жената извика отново и в гласа й ясно се отличаваха отчаяние и страх.
— Само се доближи до детето ми и си мъртъв!
Мъжът я блъсна настрани, но тя отново се изпречи пред него.
— Адам, бягай! — изпищя тя.
Мъжът беше по-бърз и я превари. Тя се хвърли върху му и го сграбчи за ръката в опит да го задържи. Хен отново тръгна напред.
Мъжът се мъчеше да се освободи от Лаура, която, макар и много по-дребна, се беше вкопчила за него с непоколебима упоритост. И тогава той я удари. Просто сви юмрука си и го стовари върху лицето й.
Тя падна на земята.
Хен усети как го изпълва изпепеляващ гняв. Той признаваше само няколко принципа, но се придържаше към тях с безкомпромисно постоянство. И един от най-важните беше, че един мъж не бива никога да удря жена.
Хен извади пистолета си и щеше да застреля мъжа на момента, но въпреки че жената успя да събере сили, за да извика още едно последно предупреждение, другият се скри в къщата. Само след миг излезе, влачейки след себе си малко момче.
— Пусни ме! — крещеше момчето, като риташе и се съпротивляваше с всичка сила.
С голямо усилие Лаура успя да се изправи на крака и се опита да отскубне момчето от мъжа. Той я удари отново. Тя залитна и се олюля, но не смяташе да се отказва и го последва, когато той се отправи към коня си.
Хен прибра пистолета в кобура си и се затича толкова бързо, колкото можеше. Не би могъл да стреля, без да изложи на риск жената или детето. Съсредоточени в битката си, те не усетиха приближаването му.
— Пусни ги — извика той на няколко ярда от тримата. Мъжът замръзна; детето продължи да се бори, а Лаура удари мъжа с цялата сила на свития си юмрук. Той я зашлеви и я повали на колене. В този момент Хен го стигна, сграбчи го грубо за ръката, завъртя го и го удари толкова силно, че другият се строполи зашеметен на земята. Детето се отърси и се втурна към майка си.
— Моля, госпожо, нека ви помогна — каза Хен и протегна ръката си.
Жената не направи и най-малък опит да се вдигне. Наведе се напред, подпирайки се с едната ръка, а с другата бе обгърнала сина си. Тялото й беше сковано от усилието да поеме въздух. Тя повдигна глава към Хен, за да го погледнели той усети, че стомахът му се обърна. Видът й го изпълни с още по-свирепа ярост. Лицето й беше в синини от натъртванията. Тя се беше борила с всички сили и мъжът я беше пребил безмилостно.
Хен се обърна към него и видя, че се опитва да се изправи на крака.
— Само един страхливец може да бие жени — изръмжа Хен и го удари така ожесточено с опакото на дланта си, че онзи пак се простря на земята. Хен се протегна и го вдигна. — Само едно долно, малодушно копеле може да бие деца. — Серия от методични юмручни удари изцедиха и последните силици на нещастника, но Хен продължаваше да го държи като безволна кукла в здравите си ръце.
— Ако те намеря някога пак тука, ще получиш куршум. А ако само един косъм падне от главата на жената или детето й, ще те убия.
Последен удар и мъжът се свлече на земята, а Хен изрита оръжието му далеч извън от неговия обсег. После взе въже от седлото си, омота го около него, навря лицето му в прахоляка и завърза ръцете му отзад.
— Ще те убия! — измуча мъжът с разкървавените си устни.
— Би могъл да опиташ — каза Хен и дръпна рязко възела, за да го затегне.
— Никой не може да удари един Блекторн и да остане жив.
Хен се наведе и прошепна тихо и заплашително в ухото му:
— Този никой си има име. Рандолф. Хен Рандолф. Запомни го. Ако отново обезпокоиш тази жена, ще ти го бележа на челото.
Хен обърна мъжа по гръб. Когато той се опита да се изправи и да го ритне, Хен дръпна рязко въжето и опъна назад раменете му, докато онзи изкрещя от болка, после го бутна на колене и го подпря като животно, което ще жигосват.