Хоуп обаче не беше във философско настроение.
— Смяташ ли да се стреляте на улицата?
— Не мога да кажа. Сега се връщай в ресторанта и се скрий вътре.
— Но аз искам да гледам! — Хоуп изглежда бе готова да отстоява позициите си, но точно тогава изригна истински залп от изстрели, след което двама мъже изхвърчаха от вратата на заведението с главите напред.
— Сега! — кресна Хен толкова сурово и заповеднически, че Хоуп подскочи. — И си дръж главата наведена!
Хоуп хвърли обиден поглед на Хен, обърна се и полетя.
Хен тръгна към кръчмата.
Улицата се беше опразнила, сякаш някой бе махнал с магическа пръчка. Нищо не помръдваше. Даже конете сякаш бяха замръзнали от страх да не привлекат внимание. Изстрелите сега идваха на равни интервали. На Елгин Скот май щеше да му се наложи да прави нов покрив за зимата. Вероятно сега в него имаше толкова много дупки, че посетителите можеха да отгатват колко е часът по звездите.
Докато се приближаваше, Хен осъзна, че няма никакво желание да застреля този човек. Хората имаха право да очакват от него да защитава собствеността им и спокойствието в града, както и техния живот, но това не означаваше, че трябва да вземе живота на един безобиден пияница. Хен спря на вратата, за да привикнат очите му към сумрака вътре и тогава влезе.
Заведението беше неголямо, дълго и тясно помещение със скупчени една до друга маси. Хен не можеше да каже колко посетители бяха все още вътре. Те всички се бяха изпокрили под масите, а стрелецът тъкмо си наливаше поредното питие. Беше с гръб към вратата и не забеляза Хен.
— Струва ми се, че пи достатъчно — каза Хен.
Фин Петерсън се извърна толкова бързо, че изгуби равновесие и му се наложи да се подпре на бара. На Хен му те догади. Той не се стреляше с раздърпани пияници. Дори не разговаряше с тях, ако можеше да го избегне.
— Ще пия колкото си искам — изръмжа Фин, размахвайки пистолета си към изключително изнервения барман. Думите му бяха завалени, но беше ясно, че разбира какво иска да каже.
— Може би някой друг път. Сега защо не оставиш тоя пистолет и не се прибереш? Не е честно да оставяш партньора си да върши цялата работа.
— Това копеле! — избухна Фин. Той се придърпа напред, докато не застана лице в лице с Хен. — Той достатъчно пъти ме е зарязвал. Нека се да види дали ще му хареса.
Пияница, развилнял се в градската кръчма, защото бил ядосан на партньора си! Хен беше прекалено отвратен от ситуацията, за да продължи с приказките. Тръгна напред.
Фин стреля. Куршумът отиде встрани и разби с трясък една витрина.
— Най-добре ще е да си отспиш в затвора — заяви спокойно Хен, без въобще да бъде впечатлен от изстрела. — Мерникът ти не струва.
Хен осъзна, че не се справя много добре. Би трябвало да говори спокойно и убедително и да се опитва да умиротвори Фин, докато го обезоръжи, а беше твърде нетърпелив. Просто искаше да го изведе от кръчмата и да свършва с него.
— Стреляй, дявол да те вземе — извика Фин, движейки се далеч по-бързо, отколкото Хен очакваше, като виждаше състоянието му.
— Не и тук вътре. Може някой да бъде ранен.
— Стреляй! — изрева отново Фин, очевидно вбесен, че Хен не взема заплахите му на сериозно.
— Нанесе достатъчно поражения на заведението на мистър Елгин — той се полуобърна към вратата с надеждата, че Фин ще го последва.
— Не можеш така да ми бягаш.
— Не се стрелям с пияни мъже.
— Не съм пиян! — Фин се опря на стената и вдигна оръжието си към Хен.
Самообладанието на Хен сякаш се скъса, той светкавично извади пистолета си и стреля.
— Ааааа! — пистолетът на Фин се приземи на пода, а той разтръска бясно ръката си.
— Престани да врякаш — рече Хен безстрастно, докато си прибираше оръжието в кобура. — Не си ранен. — Той хвана Фин за рамото и го изтласка навън на тротоара, а после на огряната от слънце улица.
— Ти ми простреля ръката — каза Хен невярващо. — Простреля ми ръката, с която държа оръжие!
— Само прострелях пистолета ти — каза Хен, тласкайки смаяния мъж пред себе си. — Куршумът не е засегнал ръката ти.
— Не мога да си движа пръстите.
— След няколко часа ще се оправят. Скоро ще можеш да си служиш пак с нея, както и преди.
Фин се вгледа в ръката си с недоумение.
— Партньор ми е Деймиън Блекторн — продума той. — Когато разбере какво си направил, ще довтаса тук и ще те убие на място.
— Благодаря за предупреждението.
Хората наизлизаха по вратите, по прозорците, по пречките. Изведнъж Хоуп се материализира пред Хен.
— Защо не го уби? — попита го тя.
— Не убивам пияни хора — отговори Хен, водейки Фин към затвора. — Освен това да понадупчиш една кръчма не е кой знае какво престъпление.