Хен я притегли към себе си и я целуна леко.
— Хора като Блекторнови не обмислят нещата. Смятат, че понеже са много на брой, това ги прави непобедими. И ако всичко не протече така както са очаквали, не знаят какво да правят. Когато бяхме големи колкото Хоуп, с Монти цели пет години се бихме с крадци на добитък, разбойници и индианци и оцеляхме. Джордж и Джеф бяха офицери през войната. Съвсем бързо ще ги победим с по-добрата си тактика.
Не разбираше ли, че тя не се интересува от стратегии, а просто не искаше той да се бие. Побиха я тръпки, като си представи това красиво лице и силата на топлото му тяло, прегърнати от студените ръце на смъртта.
— Няма нужда да се тревожиш за стратегията, грешките или каквото и да било — каза тя. — Можеш да тръгнеш още сега — днес, довечера.
Както я бе прегърнал, Хен изведнъж я погледна с очи, които бяха станали студени.
— Не мога да избягам — каза той.
— Не съм казала нищо такова.
— Напротив, точно това каза. Че мога да тръгна довечера, дори преди да се е провело събрание. Това би означавало, че бягам.
— Върни значката, напусни службата си. Тогава няма да си отговорен за никого.
Той присви очи и я прегърна още по-силно. Искаше й се да избяга, за да не чуе несъгласието му.
— Не искаш да кажеш, че ме караш да избягам от тази битка, нали?
— По ли е добре да останеш и да те убият, а?
— Да. Ако другата възможност е да бъда страхливец — да, по-добре е.
— Никой не мисли, че си страхливец.
— Но ако си тръгна сега, аз бих го помислил. И това, което казват другите, няма да има значение.
Сега го разбра. Колкото и да бяха важни честта, справедливостта и обещанията, в крайна сметка, той щеше да остане и да се бие заради самия себе си. Тя не можеше да направи нищо срещу това. Опита се да превъзмогне разочарованието от неуспеха си.
— Ще ви убият. Теб и братята ти.
Хен леко я отпусна в прегръдката си, усмихна се и отново я целуна.
— Нямам намерение да умирам. Имам планове за времето, когато на това ще е сложен край.
Той силно я целуна и Лаура забрави за всичко останало. Когато беше в обятията му, трудно можеше да си представи, че съществуват опасности.
— Какви планове? — попита тя, надявайки се, че няма да се наложи да я пусне, за да й обясни.
— Искам да се оженя — отвърна той.
Сърцето й подскочи от вълнение.
— Вече предложил ли си на някоя?
— Не, още не съм.
— А кога ще го направиш?
— Точно сега — отвърна Хен, пусна я и после сложи ръце на раменете й. — Ще се омъжиш ли за мен?
Искаше й се да каже да, но отговорът заседна на гърлото й. Страх и несигурност възпряха устните да произнесат думата. Изведнъж й предлагаха най-прекрасното нещо, за което бе мечтала, но на цена, която не можеше да плати.
— Не мога — успя да каже тя.
Сякаш сега заби нож в сърцето си. Бе живяла за този ден, за тази минута, а сега, когато той бе дошъл, трябваше да откаже…
— Защо? Не ме ли обичаш? — попита Хен озадачен. На лицето му бяха изписани силно учудване, изненада и недоверие. — Мислех, че след като се любихме…
— Аз също — отвърна тя. — Толкова отдавна чакам да го направиш.
— Тогава защо ми отказваш?
— Няма да мога да живея с мисълта, че след тази престрелка ще има и други. И така, докато някой ден те убият. Знам какво е да не мога да заспя нощем и да се чудя дали ще се върнеш. Дали ще си ранен, жив или мъртъв. Обичам те повече, отколкото си мислех, че изобщо съм способна да обичам някого, но не мога да го направя. Може би не съм достатъчно силна. Може би това е недостатък. Не знам. Просто не мога.
— Но те няма да ме убият.
— Всеки стрелец е убеден, че не той, а противникът му ще умре. Но единият от тях греши.
— Мъжът трябва да направи това, което…
Цялата мъка, която я задушаваше се отприщи и тя избухна:
— Уморена съм да слушам какво трябва да направи мъжът. То винаги означава, че жената трябва да чака — сама да се тревожи дали мъжът, когото обича, ще се върне при нея и никой не може да й помогне да запази семейството си живо. Заради отстояването на някаква си мъжка чест баща ми беше убит в безнадежден спор за мина, над която имаше претенции. Всичко, което получи, бе студения гроб. Майка ми имаше съпруг, който я биеше. Аз се омъжих за Карлин, за да избягам от него, но него го убиха и останах с малкото си момче. Сега ти искаш да се омъжа за теб и отново да бъда изоставена. Не мога да го направя. Прекарала съм целия си живот в опити да преодолея мъката си по смъртта на тези, които ме обичаха и казваха, че ще се грижат за мен. Не ме карай да го правя отново.