Хоуп изглеждаше разочарована. Хен се чудеше дали и с останалите хора в града не е така. Те продължаваха да се държат на разстояние от малката групичка.
— Донеси ми ключа от чекмеджето — нареди Хен на Хоуп и вкара Фин през предната врата. Притика го през офиса и го тикна в килията, съседна на Деймиън.
— Какво, по дяволите, прави Фин тука? — поиска да узнае Деймиън.
— Ами ти какво правиш тук? — на свой ред се изуми Фин.
— Вие двамата ще имате достатъчно време за обяснения — каза Хен и заключи ключалката.
— Ще те убия! — изкрещя Деймиън.
— Почваш да се повтаряш — Хен захлопна вратата към офиса си, отрязвайки по този начин остатъка от заплахите на Деймиън.
— Това Деймиън Блекторн ли е? — попита Хоуп. Беше снишила гласа си до шепот, сякаш не искаше Деймиън да чуе, че задава този въпрос.
— Така казва.
— Какво е направил?
— Опита се насила да вземе Адам от майка му.
— Какво възнамеряваш да правиш с него? — попита момичето. Очите й блестяха от възбуда.
— Не съм мислил. Ще го държа тук, докато реша.
Очевидно Хоуп не намираше идеята достатъчно привлекателна.
— Ами братята му?
— Какво за тях?
— Ще тръгнат подире ти.
— Съмнявам се.
— Те са ужасни хора — увери го Хоуп, цялата блеснала от преживяването. — Те крадат и убиват и вършат ужасни неща с жените.
— Аз не съм жена.
— Обидил си един от техните. Те няма да го забравят. Ще запристигат тук от всички посоки и ще застрелват всеки, който се опита да ги спре. Ще има трупове навсякъде, по улиците ще се лее кръв, вдовици и сираци ще плачат през нощта…
Хен се опита да не се разсмее на очевидното желание на Хоуп да стане свидетел на всеобщо кръвопролитие.
— Ако Деймиън е типичен представител на рода си, то аз се съмнявам, че на тях изобщо им пука, че го няма.
— Не е така — увери го Хоуп настойчиво. — Ще пристигнат в галоп.
— Добре, де, събуди ме тогава. Смятам да подремна.
Хоуп го гледаше зашеметена, очевидно й беше невъзможно да повярва, че Хен не се е смръзнал от страх пред клана Блекторн и готовността му за отмъщение.
— Ами мисис Блекторн и Адам? Те ще преследват и нея също, след като веднъж са го направили. Никой не може да спре един Блекторн, когато иска нещо.
Хен не приемаше заплахите срещу себе си на сериозно, но и той знаеше, че Блекторнови ще се опитат да отвлекат Адам отново. Това го разгневяваше. Но още повече се разгневяваше, че ще тормозят Лаура. Тя беше смела и решителна жена, но не би могла да се опре на няколко здрави мъже. Би могла да ги задържи настрана за известно време, но накрая щяха да й вземат детето. Той трябваше да реши какво да направи. Но какво? Тя не би приела помощ. Беше показала ясно, че поне от него не желае никакви услуги.
— Предполагам, ще трябва да изпратя някой да й каже. Налага се да се премести в града, където ще е на сигурно място.
— Тя няма да послуша никого. И Хен се страхуваше от това.
— Добре, мен няма да ме послуша. Защо не идеш ти? Тя вероятно…
Вратата се отвори и Грейс Уърти влезе в офиса.
— Ето те и тебе, Хоуп Уърти — изрече тя. Ясно беше, че търпението към дъщеря й се бе изчерпало. — Би трябвало да зная, че ще си там, където има проблеми. Също като пчела на мед. Да не си забравила, че започваме да сервираме вечерята след по-малко от час?
Оживлението на Хоуп се стопи пред явния гняв на майка й.
— Трябваше да кажа на шерифа за Блекторнови — обясни тя. — Той няма откъде да знае колко са много — стотици, и всичките подли и готови да стрелят по всичко, което се движи.
— Аз се съмнявам, че имат такова голямо желание да стрелят по почтените граждани — каза мис Уърти, — но наистина са едно ужасно семейство. Можете да бъдете сигурен, че ще чувате още за тях.
— Виждаш ли, и аз така ти казах — вметна Хоуп.
— По съм разтревожен за Лаура Блекторн — каза Хен. — Деймиън каза, че ще продължат да опитват, докато се докопат до момчето.
— Най-вероятно е казал истината.
— Бих желал вие или някоя друга дама да отидете горе и да я уговорите да се премести в града.
Мисис Уърти не отговори веднага. Хоуп се опита да каже нещо, но майка й я пресече само с един остър поглед.
— Нямам нищо против да опитам, но се съмнявам, че тя ще послуша мен или някой друг.
— Защо?
— Има известно недобро чувство между нея и града. За нещастие, вината лежи определено и в двете страни. Тя е една трудна млада жена в много тежко положение. Може би вие сте най-подходящият човек, който да поговори с нея.
— Защо? Та тя дори не ме познава.
— Точно по тази причина.