Той излезе отпред и каза:
— Имам план, в който няма да участват много хора, така че който не желае да защитава града, може да си тръгне. Трябва само утре до залез-слънце да са стегнали семействата си и да са напуснали града.
Отвсякъде се чуваха викове. Хората казваха някои доста груби неща, но Хен стоеше непоколебим. Или ще се биеш, или се махай. Много скоро недоволстващите и страхливците започнаха да се измъкват. Той бе готов да се закълне, че не им се искаше да тръгват, защото щяха да бъдат белязани завинаги, но все пак го направиха. Не след дълго в стаята отново стана тихо.
— А сега, ето какво искам да направите — каза той.
Хен чу да изщраква пистолет и замръзна на мястото си. Трябваше да обърне повече внимание на предупреждението на Лаура за Блекторнови, но мислеше, че ще дойдат заедно, а не че някой ще го нападне в собствения му офис.
Той чакаше, но не чу никакъв друг звук, никакво нареждане. Беше любопитен и бавно започна да се обръща в стола си, за да не стресне неканения гост.
Беше Адам. Детето стоеше на разстояние по-малко от шест стъпки и бе насочило пистолет право в гърдите на Хен.
— Свали пистолета — каза той.
— Ще те застрелям — заяви Адам. Лицето му беше побеляло. Детето изглеждаше изплашено до смърт, но бе твърдо решило да го направи.
— Защо?
— Татко няма да бъде повече лош. Това изявление беше безсмислено за Хен, но явно не и за Адам.
— Аз не съм виновен за това, че баща ти е бил лош.
— Не е вярно — настояваше Адам. Той се вълнуваше и пистолетът потрепваше в ръката му. Предпазителят беше дръпнат. Не бе необходимо голямо усилие, за да се освободи. Хен почувства как стомахът му се свива на топка. Трябваше да намери начин да вземе пистолета. И най-малката грешка можеше да накара Адам да дръпне спусъка.
— Не разбирам — каза Хен. — Обясни ми. Ако успееше да разбере какво мисли момчето, би могъл да намери начин да го придума да свали пистолета.
— Ти каза лоши неща за татко — рече Адам. — И мама накара да говори лоши неща за него.
— И ако ме убиеш…
— Никой няма да говори лоши неща и татко няма да бъде лош.
Хен никога не би погледнал нещата от този ъгъл, нито разбираше как едно шестгодишно дете може да стигне до това заключение.
— Не съм накарал майка ти да казва каквото и да било.
— Накара я — настояваше Адам, а в очите му напираха сълзи. — Накара я да излъже за татко. — Сълзите започнаха да се стичат по лицето му и да капят на пода. — Искаш тя да се омъжи за теб и да я отведеш. Искаш тя да обича твоите деца, а не мен.
Ето каква била работата. Това напълно обясняваше защо Адам бе престанал да го харесва.
— И кой ти каза това?
— Дядо.
Хен не знаеше кое е по-важно за Адам — дали да може да вярва, че баща му е бил добър човек или това, майка му да не го напусне, но знаеше, че момчето трябва да приеме баща си такъв, какъвто е бил, а не какъвто на него му се искаше. Още по-важно бе Адам да спре да вярва, че неговите лични качества зависят от това какъв е бил баща му.
Как ще може едно шестгодишно момче да разбере това, когато ти самият все още не си, а си на двадесет и осем? През целия си живот е бил жертва на собствената си омраза. Тя му попречи да се сближи с братята си, да дава или получава любов. Не искаше това да се случи и с Адам.
— Съжалявам, Адам, но майка ти каза истината. Баща ти не беше добър човек.
— Лъжеш. Ще те убия.
Момчето хвана по-здраво пистолета. Хен усети, че по гърба му се стича пот. Трябваше да продължи да говори и да се помъчи да го убеди.
— Джорди не каза ли същото? Ами Шорти Бейкър и някои от другите момчета? Ще убиеш ли всеки, който говори неща, които не харесваш?
— Ако убия теб, те ще спрат да говорят.
— Това няма да направи баща ти по-добър.
Адам не отговори, но продължи да стиска здраво пистолета. Ако положението не беше толкова сериозно, Хен би се смял на това, как един прочут стрелец бива застрелян от шестгодишно хлапе.
— Предполагам, че всяко малко момче иска да има баща, когото да обича и с когото да се гордее, но не всички имаме. Аз нямах. Баща ми беше по-лош и от твоя. Дори по-лош от бащата на Джорди. — Чудеше се дали ти помага, ако знаеш, че някой страда колкото теб. Съмняваше се. Но това изглежда помагаше на Джорди. Защо да не помогне и на Адам. — Сигурен съм, че баща ти е искал да бъде добър човек. Просто нещо не е станало както трябва. — Адам сякаш искаше да отрече думите на Хен, но не проговори. — Не всички можем да правим или да бъдем онова, което искаме. Моят баща беше ужасен човек, но съм сигурен, че е искал да бъде по-добър. Сигурен съм, че се е опитвал. Няма начин и с баща ти да не е било така. Можеш да се гордееш с това.