Той чу вратата зад себе си да се отваря, но не посмя да се обърне.
— Свали пистолета, Адам.
Беше Лаура. Хен се обърна. Тя стоеше точно на вратата и не сваляше очи от сина си.
— Свали пистолета, Адам — повтори тя.
— Ще го застрелям.
— Никого няма да застреляш. Свали пистолета.
— Дядо каза…
— Дядо ти те е излъгал. Аз също те излъгах. Единственият човек, който никога не те е лъгал, е Хен.
Адам гледаше Хен и се колебаеше.
— Не можеш да го застреляш, Адам. Той те обича. Въпреки, че не се държа много добре с него, въпреки че и аз също не го направих, той обича и двама ни. Това е нещо, което се случва много рядко. Не можеш да си позволиш да го загубиш.
— Дядо каза, че ти ще се омъжиш за него и вече няма да ме обичаш. Каза, че трябва да го застрелям.
Хен гледаше смаян как Лаура се приближи и застани между него и Адам. Тя го прикриваше със собственото си тяло.
— За никого няма да се омъжа, Адам — каза тя. — Ще си отидем оттук, ти и аз. Всичко ще бъде както преди.
— Шерифът не ме ли излъга?
— Не.
Адам замълча.
— Татко лош ли беше? — попита той.
— Да, беше.
Изведнъж лицето на Адам се изкриви от болка.
— Мразя те — изкрещя той на майка си. — Мразя те.
Хвърли пистолета на земята и се втурна навън.
Последва оглушителен изстрел, който отекна в малката стая. Куршумът се заби в бюрото само на няколко инча от главата на Хен и проряза дълбока драскотина, от която се разхвърчаха парчета дърво. Още преди гърмежът да отшуми, Лаура се намери в прегръдките на Хен.
— Добре ли си? — попита го тя, като зарови ръце в рамото му.
— Откога стоиш зад вратата? — попита я той, притискайки я силно към гърдите си.
— Дойдох преди малко. Страхувах се, че ако вляза, той ще те застреля, но трябваше да го направя. — Тя се отдръпна, за да го погледне в очите. — Аз съм виновна за всичко. Трябваше да разбера, че нещо не е както трябва. Ако не бях така прекалено заета със собствените си неприятности… — Тя изведнъж замлъкна, но той знаеше какво се канеше да каже. — Благодаря ти, за това че говори с него, за онова, което му каза. Нямаше да има същото въздействие върху него, ако бе излязло от моята уста.
— Няма нищо.
— Съжалявам, че го излъгах. Мислех, че това е най-доброто, което мога да направя. Смятах да му кажа истината, когато порасне. Предполагам, че стана така, за да се убедя, че една лъжа никога не помага, дори и когато е изречена за добро.
— Лаура…
— Не го казвай! Онова, което щеше да кажеш.
— Но ти не знаеш какво е.
— Не искам да знам. Това няма да оправи нещата. С Адам ще заминем само след няколко дни. Трябваше да се махна оттук още преди години.
— Но тогава нямаше да се срещнем.
— И аз нямаше да се чувствам толкова ужасно. — Хен пристъпи към нея, но тя се отдръпна. Бе така развълнувана, че цялата трепереше. — Моля те, не ме измъчвай. Не съм в състояние да мисля, когато ме докосваш. Едва издържам да ме гледаш така.
— Обичам те. Как бих могъл да те гледам по различен начин?
— Адам може и да не иска да те убие вече, но те мрази — каза тя, като избегна да отговори на въпроса му. — Как бих могла да се омъжа за теб, като знам това?
— Но ти ме обичаш.
— Няма значение. Длъжна съм да мисля на първо място за Адам.
— А аз какво да правя?
Вратата на офиса се отвори с трясък и Монти връхлетя с насочен пистолет. След него идваха Джордж и Тайлър.
— Какво стана? — попита Монти. Погледът му се спря на направената от куршума дупка в бюрото. — Чухме изстрел.
— Адам стреля с един от пистолетите на Хен — каза Лаура.
— Стана, без да иска — обясни Хен.
— Да не си полудял? Да позволяваш на едно шестгодишно хлапе да си играе с пистолет? — попита Монти, сякаш не можеше да повярва. — Накара половината от хората да грабнат пистолети или да се чудят къде да се скрият, мислейки, че Блекторнови са пристигнали.
Джордж гледаше ту Хен, ту Лаура, докато накрая проговори:
— Не мисля, че Хен е дал на момчето да си играе с пистолета. Понякога се случват неща, които не очакваме.
— Той трябваше да държи проклетите неща заключени — отвърна ядосано Монти. — Наложи се да затворя Айрис, за да не дойде с мен. Не можеш да си представиш на какво ще ме направи, когато я пусна.
— Тогава по-добре се върни и се оправете — посъветва го Джордж.
— Престани да се мъчиш да се отървеш от мен, Джордж. Не съм глупав. Знам, че между тях става нещо. Само не искам напразно да ме стряскат и да си мисля, че идват проклетите Блекторнови. Едва не се застрелях — той погледна строго Хен и добави: — Бях съвсем близо до смъртта, но все пак не толкова, колкото теб.