— Алисън каза, че не иска да убиваш шерифа.
— Да не е забравил, че той простреля ръката му.
— Каза, че шерифът е можел да го застреля, но не го е сторил.
— Не вярвам на тези небивалици.
Мълчанието на момчето показваше на Ейвъри, че макар и Адам да му вярваше все още, много скоро щеше да промени мнението си. Той трябваше да се примири с факта, че е загубил внука си. Ако искаше Хен Рандолф да умре, то трябваше да действа без неговата помощ. Всъщност Адам нещо не го свърташе на едно място. Искаше да си ходи. Ейвъри беше доста кисел от неизпълнението на плана.
— Какво беше това в ръката ти? — попита го Адам.
— Кое?
— Държеше го, когато дойдох в обора. Ти почеса главата си, а после нещо се появи в ръката ти.
Ейвъри не искаше никой да знае за пистолета, който криеше отзад на гърба си. Това бе скритият му коз. Като имаше предвид настроението на Адам, той не посмя да му каже за тайния си пистолет.
— Беше просто един номер, който правя на конете. Слагам едно парче ябълка на рамото си, под ризата, после си почесвам главата и когато отпусна ръка, то пада право в шепата ми. А сега се връщай и кажи на Алисън да се приготви. Ела утре на обяд: Сикамор Флетс вече ще бъде наш.
Тя се наричаше госпожица Катрина Гибс и бе най-високата жена, която Сам Овъртън някога бе виждал. Той наблюдаваше как дава нареждания куфарът й да бъде поставен на покрива. Беше много красива, въпреки че мрежичката, която скриваше част от лицето и Сам не можеше да го види цялото, както му се искаше. Бе твърде висока за неговия вкус, но формите, които се очертаваха под роклята й бяха изключително женствени. Въпреки че непоколебимостта, която проявяваше в желанието да види куфара си на сигурно място, не бе особено присъща за жена, докато говореше с малко пресипналия си глас, тя леко заекваше, което я правеше особено чаровна.
Когато се движеше, роклята й от разкошна материя шумолеше. Може и да не беше чак толкова почтена, но със сигурност имаше пари. Тази рокля бе ушита по поръчка. Бе твърде луксозна за пътуване с дилижанс през южна Аризона. Тя сигурно отиваше в един от онези скъпи барове, за които бе чувал в Калифорния. Хората казваха, че някои от тези жени били толкова красиви, че човек би си помислил, че са от най-добрите семейства в Америка. Госпожица Катрина изглеждаше така, сякаш бе свикнала да я обслужват.
— Позволете да ви помогна, мадам — каза той, като понечи да вземе ръката й, облечена в скъпа ръкавица. — Опасявам се, че тази кола е доста по-проста от онези, в които сте свикнали да се возите.
— Ни най-малко не се страхувам, докато съм в ръцете на такъв голям и силен мъж като вас — изгука госпожица Катрина. Сам така се притесни и се изпоти, че започна да дърпа яката си. — Ужасно е горещо — каза госпожица Катрина съчувствено. — Понякога си мисля, че направо ще припадна.
Сам направо се разтрепери при мисълта, че може да държи в ръцете си това голямо, толкова женствено тяло. Сега бе хванал талията, която бе доста пристегната. Надяваше се да зърне глезена й, но тя носеше високи ботуши и много внимаваше да не повдигне полите си. Краката й бяха твърде големи, за да се каже, че са изящни, но нали беше висока жена.
На Сам му хареса идеята да бъде с жена, която можеше да се окаже и по-силна от него. Хрумна му, че не би отказал да се посборичкат малко.
— Сигурен ли сте, че ще пристигнем навреме? — запита госпожица Катрина, а огромните й черни очи се взираха в него замечтано. — Крайно е наложително да пристигна в Сикамор Флетс тази вечер.
— Ще стигнем привечер. Аз самият ще ви придружа до хотела.
— Толкова сте мил — усмихна му се прелестното същество. — Няма да забравя да благодаря на компанията за вас, когато се прибера у дома. Много ми помогнахте.
Дамата се настани в ъгъла и отвори голямата си чанта, за да извади ветрилото си. Сам не би трябвало да се учуди, като видя един револвер вътре, но остана доста смаян. Знаеше, че жена, която пътува сама, трябва да е подготвена за самозащита, но не можеше да си представи някой да закача госпожица Катрина, освен ако не е истински звяр. Е, докато Сам й беше кочияш, нямаше да се наложи да използва този револвер. Не преставаше да се пита какво ще търси една такава дама в забравено от бога място, каквото бе Сикамор Флетс, но след като това бе желанието й, той щеше да се погрижи да я закара, без косъм да падне от главата й.
— Имаш ли нужда от помощ?
Лаура вдигна глава. Изненада се, като видя на вратата Монти Рандолф. Въпреки че бяха живели в една къща, едва си бяха разменили по няколко думи.