— Не си дошъл да ми помогнеш да си стегна багажа. Иска ти се да ме убедиш да променя решението си — каза тя.
— Хен винаги е казвал, че не ме бива много да лъжа.
— Той ли те изпрати?
— Той никога не изпраща хората му да вършат работата. Смята, че ако те сами не се оправят, няма да издържат дълго.
— Винаги съм казвала, че Хен е умен.
— Да, но не е лесно да го разбереш. Повечето хора се страхуват от него.
— Но това е нелепо. Той е просто най-добрия и любезен човек, когото познавам.
— Ти си единствената жена, която смята така и точно затова трябва да се омъжиш за него.
— А какво мислят другите жени?
— Че е някакъв загадъчен стрелец, може би дори убиец. Той не обича да говори много и страни от тях. Не знаят какво друго да мислят.
В началото той странеше и от нея, но тя бе отишла при него, когато имаше нужда. Пред нея бе открил онази част от себе си, която не бе открил пред никоя друга жена. Тя никога нямаше да го забрави. Докато беше жив, щеше да съхрани спомена за онази нощ.
— Той ще намери някой, който да го разбира. Миранда Трескот би опитала, стига да й позволи. Тя е добра жена. Би била чудесна съпруга.
Монти се противопостави, без да се поколебае дори за секунда:
— Тя няма да разбира настроенията му, нито злите сили, с които се бори, когато не проговаря дни наред и изглежда така, сякаш му се иска да убие първия човек, който се мерне пред очите му. Тя вероятно би му казала да изпие една-две чаши уиски и да забрави за това.
— А защо смяташ, че аз съм по-различна?
— Защото и у тебе има зли сили, срещу които се бориш. Знаеш, че никога няма да се отървеш от тях. Никога няма да бъдеш напълно щастлива.
— Имам намерение да стана.
— Но няма да станеш. Твърде много неща, които не можеш да простиш и да забравиш, са се случили. Ти би помогнала на Хен.
— А аз? Не те ли е грижа кое е добро за мен?
— Той ще ти помогне. Нито един от двама ви няма да е щастлив с някого другиго.
— Представи си, че не искам да го направя.
— Айрис казва, че си лудо влюбена в него.
— Ти вярваш ли й?
— За такива неща винаги мога да разчитам на нея. Когато става дума за любов и т.н. не ме бива твърде.
— Но нея я разбираш.
Смехът на Монти й подейства с някаква свръхестествена сила. Той приличаше толкова много на Хен, че куражът я напусна.
— Айрис е толкова красива, че главата ти се замайва, като я гледаш, но тя е и точно толкова своенравна и твърдоглава, колкото и аз. Приличаме си. Затова трябваше да говоря с теб. Никога не съм мислил, че Хен ще намери жена като себе си. Никой от нас не успя. Но ти си идеалната жена за него, точно както и Айрис е за мен.
— Съжалявам, но не съм съгласна. А освен това имам и сина си, за когото да се грижа. Сега ме интересува единствено онова, което е добро за него.
— Но от Хен ще излезе чудесен баща.
— Ако живее достатъчно дълго.
— Аха, значи това било.
— Да, това е.
— Ти бъркаш нещо.
— Ти също. Ако Хен разбере, че си тук, ще се вбеси.
Монти се разсмя.
— Откакто се помня, двамата с Хен се борим един срещу друг. Имахме ужасна разправия заради Айрис. Ще бъде дяволски справедливо да имаме една и заради теб.
Лаура се предаде. Никога нямаше да ги разбере тези Рандолфови. Липсваше й тяхната сила, способността им да приемат болката и поражението, и да са готови да страдат още. На нея просто й се искаше да отиде някъде далече, за да си ближе раните.
— Благодаря все пак, че дойде, въпреки че си загрижен повече за брат си, отколкото за мен и сина ми. Всичко съм премислила и вече реших.
— Това обаче не е краят, да знаеш. Джордж ще дойде. Той винаги го прави и с него няма да ти бъде така лесно.
— Моля те, кажи му да не идва. Няма смисъл. Няма да променя решението си.
— За това нищо не мога да кажа, но Джордж ще дойде.
— Може би трябва да окача списък с имена на вратата си. Така всички ще успеете да се изредите. — Тя мрачно се засмя. — По-рано си мислех, че братята на Хен ще мислят, че не съм достатъчно добра, за да бъда част от семейството, а ето те сега, изправен тук, ме убеждаваш да се омъжа за него.
— По дяволите, всеки друг е по-добър от нас — каза Монти. — И звяр не би пожелал да има кръв като нашата.
Глава двадесет и шеста
Дилижансът пристигна в Сикамор Флетс около час след като бе мръкнало. Градът изглеждаше изоставен. Сам скочи от капрата и влезе в хотела.
— Къде са всички? — попита той администратора.
— Напуснаха града — отговори човекът. — Блекторнови пристигат утре. Хората смятат, че те се канят да убият всеки, когото срещнат.