— Аз ще отида — самопредложи се Хоуп.
— Ти, млада госпожице, се връщаш обратно на работа. И ако още веднъж изчезнеш без разрешение, аз ти обещавам, че ще прекараш всяка вечер тази седмица в стаята си.
Тази заплаха въздейства чудодейно върху ентусиазма на Хоуп и тя се запъти покорно към вратата пред майка си. Мисис Уърти се извърна назад.
— Когато Лаура дойде тук за пръв път, някои от тукашните дами й предложиха благотворителността си. Но не се показаха благосклонни към твърдението й, че е омъжена, и не позволиха на момченцето й да играе с техните деца. Тогава Лаура показа много ясно, че няма да позволи на никой да гледа отвисоко на нея или на сина й. Страхувам се, че тя не вярва в добронамереността на хората. Може би вие можете да промените това.
Хен остана да гледа смаян след мисис Уърти. С еднакъв успех би могла да му счупи краката и да го остави да си умре. Никога не беше успявал да уговори някого за нещо, без да използва пистолета си. Как, по дяволите, й беше хрумнало, че може да промени мнението на Лаура и за най-дребното нещо дори? Тя даже не го харесваше.
Хвърли ключовете в чекмеджето си и го затръшна ядно, но това не разсея раздразнението, което напрягаше мускулите и намотаваше нервите му на възел. Не искаше да се забърква с тази жена. Щеше да я защитава, но предпочиташе това да стане чрез отдалечаването й от опасността, отколкото да се замесва лично.
Мърморейки проклятия, той си грабна шапката и излезе. Въпреки жегата, улицата все още беше изпълнена с народ. Не му се искаше да говори с никого, затова заобиколи затвора и пое по изсъхналото речно корито.
Не бяха Блекторнови тези, които го тревожеха, а Лаура. Не беше познавал никога жена, способна толкова бързо да му влезе под кожата. Та той я беше срещал само веднъж. Ако продължеше да я вижда, щеше да стане по-лошо, отколкото да се полее с мед и да легне върху мравуняк.
Разбира се, не беше нейна вината, че той е раздразнителен и избухлив, и готов веднага да откъсне нечия глава. Не беше нейна вината, че се виждаше обвързан с работа, която никак не му харесваше. Не беше нейна и вината, че имаше дете, което се нуждаеше от закрилата и примера на един солиден, надежден мъж. А най-вече не беше виновна, че имаше най-красивата черна коса, която беше виждал, или че се движеше грациозно като газела.
Най-разумно щеше да е да престане да мисли за нея по този начин. Ако тя само предполагаше какво му се върти из главата, сигурно щеше да му захвърли ризите в лицето.
Той се засмя. Тя имаше силен дух, но не и много здрав разум. Ако го имаше, щеше да се е омъжила за първия, който й поискаше ръката, и да е заминала толкова далеч от Сикамор Флетс, колкото й видят очите.
Разбира се, той също нямаше кой знае колко здрав разум. Иначе щеше да се занимава с нещо по-полезно, а не да надзирава като гувернантка този град и да се опитва да намери начин как да убеди най-независимата жена, която някога бе познавал, да изостави планинската си крепост и да стане обикновена гражданка.
Тя никога нямаше да го направи и, господ му е свидетел, той не можеше да я обвинява за това.
Улиците на Сикамор Флетс се оживяваха след девет часа. Като повечето от градовете на Запад и той имаше повече кръчми, отколкото бяха необходими. В околността се разработваха мини, затова винаги имаше миньори, които пазаруваха в града, перяха и се почистваха след няколкомесечно пребиваване по участъците или пък просто се забавляваха на воля, преди отново да се завърнат към изключително отегчителното си занимание да изтръгнат малко състояние от скъперническите недра на майката земя.
Жените се бяха прибрали по къщите си, но вълнението от престрелката бе изкарало сигурно всички мъже навън. Те висяха по баровете, седяха около маси, претрупани с карти и алкохол, или се събираха на групички по тротоарите и на улицата. Навсякъде обаче главната тема за разговор бе сутрешната стрелба. Тук-там някои от по-големите момчета, чийто вечерен час явно бе позабравен тази вечер, се опитваха да се присъединят към по-възрастните или се възползваха от неочакваното разнообразие в иначе твърде еднообразното си ежедневие, за да се насладят на няколкото часа безнадзорно забавление.
Хен никога не беше изпитвал удоволствие от компанията на мъже, които киснат по кръчмите, но да се види, че шерифът се мотае безгрижно тук-там, определено спомагаше да се разведри обстановката. Той влезе в бара на Елгин. Не беше най-популярното място, но човек можеше да бъде сигурен, че рано или късно тук можеше да види най-уважаваните мъже в града. Размени поздрави с няколко души по масите.
— Здрасти, шерифе — извика му Елгин с изражение на истинска радост на лицето. — Ела да пийнеш едно от мен. След днешната стрелба можеш да идваш, когато си пожелаеш.