— Какъв прекрасен начин да се запознаем — каза тя с мекия си южняшки акцент. — Вие, момчета, можете да накарате едно момиче да се почувства наистина добре дошло.
— Как се казвате? — попита я един мъж.
— Катрина Гибс — измърка тя. — Но можете да ми викате госпожица Катрина.
Ейвъри си проправи път през навалицата.
— Знаете ли къде се крие лен Рандолф? — попита той.
— Не знам нищо за никакви Рандолфови, освен че са заели най-хубавите стаи в хотела — нацупено каза тя.
— Още ли са тук?
Госпожица Катрина започна да маха с ветрилото си доста енергично.
— В Аризона наистина е доста горещо.
— Още ли са тук? — повтори Ейвъри.
Госпожица Катрина ги огледа и рече:
— Не виждам никаква причина да си ходят.
Ейвъри присви очи, но тя сякаш нямаше никаква представа, че е казала нещо, което да го ядоса. В момента бе насочила вниманието си към Ърл, братовчед на крадците.
Един много притеснен хотелски администратор си за пробива път през множеството.
— Не трябва да стоите тук — й каза тихо той, като неспокойно поглеждаше към смаяните Блекторнови.
— А защо не? Тези мъже бяха много мили.
— Ще има престрелка — припряно каза той.
— Наистина ли? Никога не съм виждала престрелка.
Тя се обърна към Блекторнови:
— Ще стреляте ли?
— Ще стреляме по Рандолфови — обясни Деймиън.
— По онези, които не можете да намерите ли? — невинно ги попита тя с широко разтворени очи.
— Ние ще ги намерим — увери я Ейвъри.
Сам Овъртън разбута мъжете, за да стигне до нея. Той въобще не изглеждаше така притеснен, както администратора.
— Нямате работа тук, госпожице Катрина — каза той като здраво я хвана за ръката. — Трябваше да ви кача на дилижанса за Каза Гранде още когато чух, че се канят да се бият.
Въпреки че тя се съпротивляваше с почти мъжка сила, Сам и администраторът я поведоха към хотела.
— Такава хубава дама като вас няма представа колко лоши могат да станат тези момчета, когато ги ядосаш.
— Но те са толкова красиви — протестираше госпожица Катрина, докато поглеждаше през рамо и намигаше на Деймиън.
— Винаги съм казвал, че едно е да изглеждаш, друго е да бъдеш красив — каза Сам. — И ако не се лъжа, много скоро тук ще се случат доста некрасиви неща.
— Ти знаеш ли къде се крие шерифа? — попита го Ейвъри.
— Той не се крие — отвърна Сам през рамо. — Много скоро ще го намерите.
Един от мъжете, ядосан от грубостта на Сам, бръкна да извади пистолета си.
— Недей, глупако — каза Деймиън. — Може да улучиш госпожица Катрина.
— Всички ли са по местата си? — Хен попита Джордж.
— Ще бъдат, докато Сам върне онази жена обратно в хотела. Сигурен ли си, че държиш да излезеш сам? — попита го Джордж. — Може да им хрумне просто да те застрелят.
— Няма да го направят или поне не сега. Ейвъри няма да пропусне да се поперчи малко.
Те млъкнаха и зачакаха, докато вратата на хотела се затвори зад госпожица Катрина. Тогава Хен отвори вратата на офиса си и стъпи на дъсчената пътека навън. Спря се за момент, за да привикнат очите му към светлината и за да даде време на Джордж да заеме позиция. После излезе на улицата.
Усмихна се вътрешно. Появяването на госпожица Катрина бе внесло известен смут в редиците на Блекторнови. Но не съвсем. Ейвъри щеше скоро да ги стегне.
Докато вървеше надолу по прашната улица, той забеляза, че градът не изглежда толкова окаян, както в онзи първи ден. Спомни си за времето, когато се чудеше защо бе приел тази работа. Отговорът стоеше пред него. Не бива да се позволява на силните да изнудват слабите. Това не бе работа за всеки мъж. Не можете да я откажете.
Но ако днес оцелееше, щеше да се наложи някой друг да поеме тази задача. Той щеше да е изпълнил дълга си.
— Още ли си твърдо решена да излезеш там? — Айрис попита Лаура. Двете жени седяха в офиса на шерифа, откъдето бяха слушали разправията.
— Да — отвърна Лаура.
— Няма ли да е по-добре да останеш тук вътре? Тези мъже изглеждат готови да застрелят всекиго.
— Ти не би ли отишла, ако това бе Монти?
— Никога не съм особено разумна, когато става дума за Монти.
— И аз се чувствам така с Хен.
— Той знае ли, че ще отидеш?
— Казах му, но не мисля, че ми повярва.
Ръката й напипа писмото в джоба. Бе пристигнало тази сутрин. След седем години най-после имаше доказателство, че Карлин се е оженил за нея. Но то бе дошло твърде късно за нея и Адам. Вече нямаше значение, че може да отиде при Хен като почтена жена. Че може да докаже, че двамата с Адам не са по-лоши от всеки друг човек в Сикамор Флетс. Днес щяха да напуснат града.