И Хен.
Лаура отвори вратата, мина по дъсчената пътека и излезе на улицата. Докато вървеше към Хен тя си мислеше за мъжете от семейство Рандолф. Те винаги се държаха един за друг, когато изпаднеха в беда. Ужасно й се искаше да бъде част от такова семейство. До такава степен, че едва не се разколеба.
Отхвърли тази мисъл. Трябваше да мисли само за Ейвъри Блекторн и по някакъв начин да предотврати стрелбата. Прекалено много хора щяха да умрат. А един от тях можеше да бъде Хен.
Нямаше да го преживее.
Опита се да мине пред Хен, но той я хвана за ръката и каза:
— Знам, че го правиш заради мен, но тук наистина е опасно.
— Тази битка е толкова твоя, колкото и моя.
— Откога започна да се криеш зад женските поли? — извика Ейвъри подигравателно.
— Здравей, Ейвъри — каза Лаура. — Не мога да кажа, че се радвам да те видя.
— Ти нямаш работа тук — каза Ейвъри, а в очите му блестеше гняв. — Махни се от пътя ми.
— Ти си този, който няма работа тук. Ако не се върнеш обратно, ще съсипеш цялото си семейство.
— И кой ще ме накара, ако смея да попитам? Той ли? Доста време ти отне да дойдеш — обърна се той към Хен.
— Чаках да махнат онази жена от улицата.
— Къде са братята ти, за които толкова много съм слушал?
— Наоколо.
— Няма да ти помогнат. Ние сме повече.
Хен отбеляза, че някои от мъжете все още поглеждаха към хотела. Очевидно се интересуваха повече от госпожица Катрина, отколкото от него.
— Кажи за какво си дошъл, Ейвъри? Искаме всичко да свърши по-бързо, а ти и компанията ти да се разкарате оттук.
— Вие! — разсмя се презрително Ейвъри. — Не виждам никого, освен теб. — Той стана отново сериозен и додаде. Имаме доста сметки за уреждане.
Един мъж излезе напред с коня си и каза:
— Казвам се Барлоу. Тикнал си братята ми в затвора. Искам да ги пуснеш.
— А аз искам Алисън — каза Ейвъри. — Той е още дете.
— Корбет и Дойл ще бъдат съдени за кражба на добитък — каза Хен. — От вас зависи дали ще пусна Алисън.
— Хайде да убием шерифа и да ги пуснем навън — предложи Барлоу.
— Само един изстрел и ще бъдат мъртви още преди да сте стигнали до затвора.
Няколко от мъжете посегнаха към пистолетите си. Ейвъри ги спря с нетърпеливо движение на ръката.
— Ти и тази жена нищо не можете да направите. Ще ви направим на парчета.
— Вие не виждате Сам и администратора, но те ви държат на мушка.
— Не ме е страх от тях.
— Не те пазят роднините ви.
— А кой?
— Брат ми.
Ейвъри се огледа. Госпожица Катрина гледаше от прозореца на хотела. Тя махаше с ръка на мъжете, но освен нея наоколо не се виждаше жива душа.
— Преди да решите да ме застреляте на място, ме оставете да ви покажа нещо.
Жълтеникавите очи на Ейвъри заблестяха.
— И какво те кара да мислиш, че ще го направя?
— Очите ти. Съвсем леко са присвити.
Ейвъри се успокои. Той се отпусна на седлото и каза:
— Добре, покажи ми.
— Сега!
Заповедта беше изречена така силно и неочаквано, че конете на Блекторнови се изправиха на задните си крака. Преди ехото от думите му да заглъхне, поредица от пушечни изстрели разцепи утринната тишина. Челната редица мъже напълно се обърка.
Два изстрела запратиха две шапки във въздуха. Един разруши предната част на седло. Друг разцепи приклада на пушката. Трети вдигна прах точно пред краката на един кон, който рязко се вдигна назад от уплаха.
Неколцина мъже извадиха оръжията си, но напразно се озъртаха за противника.
— Кажи на хората си да хвърлят оръжието — каза Хен. — Ако го направят, никой няма да пострада.
Върви по дяволите — извика Ърл Блекторн, чиито кон се въртеше насам-натам уплашено.
— Кажи им — повтори Хен.
— Не — отвърна Ейвъри — аз…
— Сега!
Пушките изгърмяха като една. От ръцете на няколко Блекторнови изхвръкнаха пистолетите им. А един получи куршум в рамото.
— Съжалявам, но Джес не е най-добрият стрелец в семейството. Има само една ръка.
Очите на Ейвъри се изпълниха с паника, докато се оглеждаше като обезумял, за да открие пушките, които бяха стреляли. Нещата не се развиваха така, както той бе планирал, и се чувстваше безпомощен да направи каквото и да било.
— Готов ли си да кажеш на хората си да хвърлят пистолетите? — попита Хен.
— Ще те убием — закле се Ейвъри, а лицето му се изкриви от злоба. — Ще намерим всичките ти братя и ще ви избием до един. После ще изгорим този град до основите.
Но преди Ейвъри да изрече последните си думи, грохотът от препускащи конски копита накара всички да се обърнат. В улицата нахлу стадо коне. Те препускаха в галоп, с Бримстоун начело.