Ефраим Блекторн се огледа, пребледня и пришпори коня си напред, Хен го хвана за юздите, когато минаваше покрай него. Дръпна Ефраим да слезе от седлото, обърна се към Лаура и каза:
— Съжалявам, че съм принуден да направя това, но тук не е безопасно за теб. — Хвана я за кръста, повдигна я и я сложи на седлото. Плесна силно задницата на коня и той препусна надолу по улицата. Лаура дръпна юздите и погледна назад, но Хен вече се беше обърнал към Блекторнови.
Конете им изпълваха цялата улица, така че галопиращото срещу тях стадо нямаше откъде да мине. Само след няколко секунди улицата се превърна в стълпотворение от цвилещи коне и крещящи мъже. Иззад вратите, от прозорците и малките улички и дори изпод дървената пътека се появяваха мъже с пушки в ръце, които се втурнаха в бъркотията. Всеки се бе насочил към определен човек от Блекторнови. След минути те бяха свалени от седлата и принудени да седнат на земята. Само на Ейвъри бе позволено да остане на коня си.
— Както виждате — обади се женски глас, — шерифът не е сам.
Мъжете извърнаха глави и видяха Рут Нортън да излиза от банката. Тя изглеждаше учудващо добре запозната с пушката в ръцете си…
— Баща ми често ме караше да стрелям по койотите — провъзгласи тя. — Това ми напомня за старите времена.
Грейс Уърти излезе от ресторанта, а Естел Рийд се появи откъм пекарната.
Когато стигна края на улицата, Лаура обърна коня на Ефраим. Беше смаяна, че всичко свърши толкова бързо. А още по-смайващо бе това, че хората бяха помогнали на Хен.
Тя дръпна юздите и слезе от коня.
Значи това бе планът на Хен. Радваше се, че хората го бяха подкрепили. Въпреки че си отиваше, най-после можеше да се гордее с този град. Видя как братята на Хен излязоха се наредиха зад него. Гледката дълбоко я развълнува. Сигурно бе прекрасно да си част от едно толкова сплотено семейство.
Буца заседна на гърлото й, когато видя Айрис да застава до Монти. Болезнено желаеше да отиде при Хен, но знаеше, че е време да си тръгне — преди всичко да е свършило той да е разбрал, че си е отишла.
Вратата на хотела се отвори с трясък и госпожица Катрина бавно пристъпи навън. Тя огледа редицата Рандолфов с лека насмешка.
— Вие трябва да сте онези Рандолфови от Тексас, за които толкова много съм слушала — каза тя и огледа всеки безсрамно от глава до пети. — Не изглеждате зле — запъти се към Хен и го погъделичка с перото си по брадичката.
Хен го блъсна настрани.
— Боже, боже, колко сме кисели тази сутрин.
Когато Хен се намръщи още повече, тя тъжно въздъхна:
— Всички Рандолфови ли са толкова лоши?
— Върнете се в хотела — скара й се Хен и се обърна към Ейвъри, — слез от коня.
Жълтеникавите му очи искряха от ярост, докато слизаше от коня.
— Ако искахте Алисън — каза Хен, — трябваше само да попитате за него. Задържах го, за да се оправи раната му.
Докато чакаха Алисън да излезе от затвора, примигвайки, за да приспособи очите си към слънчевата светлина, вниманието на всички бе насочено към госпожица Катрина, която ни най-малко не се интересуваше от факта, че Блекторнови са арестувани и флиртуваше с тях. Спря се пред един особено впечатлен от нея младеж и започна да си повява с перото.
— Случайно да знаете къде би могло едно момиче да пийне нещо в този град? — попита тя.
Дрезгавият й глас и начервените бузи може и да нямаха никакво въздействие върху Хен, но младият Блекторн пребледня, а после се изчерви до ушите.
Ейвъри наблюдаваше провала на всичките си планове с безсилна ярост. Беше замислил страхотно сражение. В града не трябваше да има никой. Неговите хора бяха четири пъти повече от тези на шерифа. Но нещата не се развиха така, както бе очаквал. Сега всичките му мъже седяха безпомощни на земята. Направо се задушаваше от унижение.
Нямаше надежда да опитат отново. Като кръгли глупаци те се бяха втренчили в госпожица Катрина, която се разхождаше между тях, дразнеше ги, флиртуваше, замайваше главите им. Нямаше да могат да контраатакуват дори и да ги освободяха и да им върнеха оръжията.
Ейвъри още се бореше със себе си, за да укроти гнева, когато забеляза ръката на Алисън.
— Ти го съсипа — извика той срещу Хен. — Няма да може да държи пистолет.
— Ще заздравее — увери го Хен.
— Няма значение — каза Алисън.
— Къде е конят му? — попита Ейвъри. — Да не си го откраднал?
— Джорди го води — отговори Хен.
Джорди, надут като пуяк от гордост, се показа от конюшнята и излезе на улицата.
— Какво ще правиш с мен?
Хен беше сигурен, че Алисън се е предал.
— Ще те пусна — каза му той. — В жълтеникавите очи на Ейвъри заигра малко пламъче. — Но ако кракът ти стъпи още веднъж в този град, ще те убия.