Ейвъри присви очи.
— А тях? — попита той, посочвайки мъжете.
— Тях също. Сега знаят, че Сикамор Флетс е готов се защитава. Съмнявам се, че ще успееш да ги убедиш да дойдат отново. И още нещо — каза Хен и пристъпи към Ейвъри — остави Адам на мира. Ако наистина искаш да му бъдеш дядо, виж какво ще се разберете с майка му. Но няма да го доближаваш без нейно разрешение.
— Аз просто искам онова, което е най-добро за детето.
Погледите им се срещнаха — двама решителни, твърди, силни мъже.
— Аз също.
На устните на Ейвъри се появи лицемерна усмивка.
— Предполагам, че не ни остава нищо друго, освен да си стиснем ръцете — каза той на Хен.
Госпожица Катрина изведнъж спря да се разхожда.
— Така ли ще свърши всичко? — попита тя. Перото й изсвистя във въздуха като сабя.
— Така изглежда — отвърна Хен.
Като изруга по един не особено женствен начин, тя се обърна към Деймиън, на когото бяха позволили да се изправи на крака и му нанесе удар с юмрук в лицето, доста неприсъщ за жена, Деймиън се строполи на земята, смаян.
— Това пък за какво беше? — попита той, опитвайки се да стане на крака.
— Не съм изминала целия този път, за да си стискате ръцете — отвърна госпожица Катрина с дрезгавия си глас. Искаше ми се да видя малко кръв.
Напрежението, което бе завладяло всички през последните петнайсет минути, се отприщи от всеобщия смях.
— Това е най-страхотната жена, която някога съм виж дал — рече Ейвъри, почесвайки главата си с лукава усмивка на устните. — Но ми се струва, че не бива да позволявам лошото й настроение да обърква нещата.
Той смъкна ръка от главата си, за да я подаде на Хен да я стисне.
Изведнъж думите на Адам нахлуха в съзнанието на Хен. „Той почесва главата си и в ръката му се появява пистолет. Каза, че било фокус“
Тази част от секундата се запечата в ума му — слънцето, което се отразяваше в новия ламаринен покрив на конюшнята, насъбралите се хора, защитаващи града си. И малкият револвер в ръката на Ейвъри.
Още веднъж бе принуден да решава между живота и смъртта. Само че този път не ставаше дума за достойнство, гордост или имущество. А за живота му или за този на Ейвъри. Каква ирония на съдбата, че това трябваше да се случи точно след като бе доказал, че никога вече няма да убива.
Но не се поколеба. Ейвъри искаше да съсипе Адам и Лаура. Той трябваше да ги защити без значение каква цена щеше да плати. Твърде много ги обичаше, за да направи нещо друго.
Със светкавично движение на ръката Хен извади пистолета си и го застреля на място.
За момент всички останаха безмълвни и изчакваха. Ейвъри остана на крака, без да се помръдне. Само малката дупка в ризата му показваше, че изстрелът не е бил въображаем, а истински. После на лицето му се изписаха изненада и ярост и той се свлече на земята.
Последва пълна тишина. След малко Деймиън излезе напред.
— Той носи пистолет на гърба си — каза Хен.
Деймиън се наведе над Ейвъри и го обърна. Той още стискаше малък пистолет в дясната си ръка.
— Съблечи му дрехата, за да видиш колана.
— Няма нужда. Зная за номера му с пистолета от известно време — каза Деймиън.
— Това вече е краят — предупреди Хен. — Градът няма да търпи повече побойници и подигравки. Ако още веднъж се появите сякаш сте начело на цяла армия, до един ще ви застрелят.
— Няма да се върнем.
Както обикновено Монти се обади пръв.
— Съгласен съм с тази скандална жена — каза той и посочи госпожица Катрина. — Нямаше никакъв бой. Това беше истинска измама.
— Със сигурност не си струваше бясното препускане по тези черни пътища — оплака се Медисън. — Смятам да се върна обратно с влак.
— Но не беше чак толкова лошо — каза Монти. — За първи път сме заедно от доста време.
— Всички, с изключение на Зак — отбеляза Джордж.
— И по-добре. Един бог знае какво щеше да направи това джереме. Сигурно нечия глава щеше да хвръкне от ръката му и всичките да ни застрелят.
— Не би направил нищо такова — изрече госпожица Катрина с глас, който стана съвсем дрезгав по средата на изречението.
Джордж я погледна смаяно и в очите му заиграха игриви пламъчета.
Госпожица Катрина бавно се приближи до Монти, хвана го под ръка и се усмихна предизвикателно.
— Ти си един много красив мъж — изгука тя. — Точно мой тип. Здрав и едър. Какво ще кажеш да се качим за малко в стаята ми и да ми разкажеш за себе си?
Докато братята му се заливаха от смях, Монти правеше отчаяни опити да се изплъзне от перото, което гъделичкаше носа му.
Айрис не бе толкова тактична. Тя дръпна ръката на госпожица Катрина от Монти и я блъсна доста грубо за една дама.