— Долу ръцете от съпруга ми, нарисувана проститутка такава, преди да съм натикала това перо в носа ти!
Госпожица Катрина прие атаката й доста философски.
— Този зает ли е? — попита тя и посочи Медисън — Изглежда ми опасно чаровен.
— Женен е и е баща на три деца, а четвъртото е на път.
Госпожица Катрина изцъка в знак на неодобрение и каза:
— Такава загуба. И този прилича на женен — каза тя като посочи намръщилия се Джордж. Този пък изглежда студен като камък — последното се отнасяше за Тайлър.
— Мисля, че тези Рандолфови от Тексас не са чак толкова хубави. Освен ако нямате други братя.
— Един — каза Монти. — Най-лошият.
— Не бих казала така. Той май че направи каквото можа, за да ви помогне днес.
След като изрече тези думи, госпожица Катрина спокойно свали перуката от главата си и се поклони пред смаяните погледи на присъстващите.
Джордж одобрително изръкопляска.
— Кучи син! — извика Монти — Зак! Ще ти счупя проклетата глава.
— И аз ще ти помогна — обеща Айрис.
Всички се заливаха от смях, докато Зак търсеше спасение при Джордж.
— Откъде намери тази премяна? — попита го Джордж едва когато успя да си поеме дъх.
— Бяхме я приготвили за една пиеса в училище — започна да обяснява той. — Мислех, че ще помогне, ако един от нас е маскиран.
— Наистина помогна — каза Медисън и се запъти към хотела напълно възмутен. — Ти сложи един абсолютно абсурден край на този фарс.
Хоуп Уърти бе излязла навън при майка си.
— Той е най-сладкият от всички — прошепна тя.
Госпожа Уърти въздъхна и рече:
— Поне е на възраст почти като твоята.
Докато братята му едновременно поздравяваха, ругаеха, порицаваха и заплашваха да обезглавят Зак, Хен се обърна, за да потърси Лаура. Нямаше я. Огледа цялата улица и дъсчената пътека, но никъде не я виждаше. Не се беше връщала, откакто я сложи на коня на Ефраим.
Беше казала, че когато всичко свърши, ще си отиде. Е, сега наистина бе свършило.
Глава двадесет и седма
— Мамо, трябва да си ходим?
— Да.
— Но на мен тук ми харесва.
— Ще се научиш да харесваш и мястото, където отиваме.
— Къде е то?
— Не знам.
— Тогава откъде знаеш, че ще ми хареса?
— Защото всяко друго място трябва да е по-хубаво от Сикамор Флетс.
Лаура не поглеждаше към сина си. Не искаше да види сълзите, стичащи се по лицето й. Той нямаше да я разбере, а тя нямаше сили да му обяснява. Беше мислила, че иска да напусне този град и хората в него, Хен и цялото семейство Рандолф, но с всяка крачка потокът от сълзи се увеличаваше.
— Аз харесвам Джорди.
— Ще си намериш нови приятели.
— И Хоуп, и Томи.
— И на мен ще ми липсват.
Адам замълча за момент, а после попита:
— Шерифът ще ти липсва ли?
Лаура стисна очи, за да задържи сълзите, но те напираха още по-силно.
— Да, шерифът ще ми липсва.
— Мислиш ли, че и ние ще му липсваме?
— Да, мисля, че много ще му липсваме — каза тя с глас, превърнал се в шепот от сълзите, които я задушаваха.
Адам овеси глава.
— Съжалявам, че казах, че той е убил татко. Джорди каза, че съм бил пълен глупак. Той каза, че шерифът никога не би убил някого, освен ако не се налага.
Сега, когато градът се скриваше от погледа им, Лаура тръгна по-бавно. Пред тях се простираше прашният път за Тъксън.
— Той каза, че татко е бил добър през повечето време. Бил е само малко лош. Като мен, нали?
Лаура не можеше да отговори. Детето нямаше представа, че сърцето й направо се разкъсва. Всяка негова дума се забиваше като нож. Отказа да се омъжи за Хен, защото не можеше да живее с мисълта, че рано или късно щяха да го убият, но и това, че Адам не го харесваше, й помогна да не се разколебае. Тя си беше повтаряла, че дори да бе направили глупостта да приеме предложението му, не можеше да накара Адам да приеме за баща мъж, когото мрази.
Сега, когато момчето бе оставило цялата отговорност за решението й да тежи само на нейните плещи, не мислеше, че ще може да го понесе. Знаеше, че няма да успее, ако Хен ги настигне и я вземе в прегръдките си. Подкара магарето по-бързо. Искаше й се да стигнат до първата гара, преди да е паднала нощта.
— Дядо каза, че шерифът не ме иска.
— Хен много те харесваше и искаше да бъдеш малко му момче.
Адам дръпна поводите на Санди, за да спре.
— Мислиш ли, че той все още иска да бъда неговото малко момче?
— Сигурна съм. Защо питаш?
— Той каза, че не иска вече да бъде шериф. Каза, че иска да си купи ранчо и да ни вземе в него. Може ли да отидем?
Сърцето на Лаура се разтуптя толкова силно, че тя едва си поемаше дъх. Струваше й се, че ще изхвръкне от гърдите й.