— Веднага щом си намеря съпруга.
— И вече няма да бъдеш шериф?
— Никога.
— Тогава много бих се радвала, ако се ожениш за мен и ни вземеш със себе си.
— Сигурна ли си? Да имаш ранчо не е толкова безопасно. Бих могъл да падна от кон или да се препъна и да си счупя врата.
— Ще поема риска. С Адам искаме да споделиш живота си с нас. Той сигурно ще се залепи за теб още преди края на седмицата.
Хен стана сериозен.
— Какво мисли той за мен?
— Попитай го.
Адам стоеше до тях и с нетърпение чакаше да го включат в прегръдката.
Хен се обърна към него:
— Искам да се оженя за майка ти. Съгласен ли си?
Адам кимна с глава.
Като държеше Лаура за ръка, Хен се наведе към момчето:
— Имам още един въпрос. Много е важно да ми кажеш истината. Ще го направиш ли?
Адам кимна.
— Смяташ ли, че ме харесваш достатъчно, за да те осиновя? Искам да бъдеш мой син.
Адам се хвърли в прегръдките му. Хен се изправи, притискайки момчето към гърдите си. Очите на Лаура плуваха в сълзи.
— Мисля, че това означава „да“.
Хен я прегърна с другата си ръка.
— И от теб искам да направиш нещо за мен. Искам да осиновя Джорди. Той заслужава много повече от това да спи в конюшня и да проси храна от госпожа Уърти.
— Това означава ли, че той ще ми бъде брат? — попита Адам. Той надникна иззад рамото на Хен и видя как майка му кимна.
— Да, означава.
— Мога ли да му кажа?
— Не виждам защо да не го направиш.
Адам се изплъзна от ръцете му, скочи на земята и се затича по пътеката. Спря и се обърна.
— Шорти Бейкър ще се пръсне, като чуе — каза той.
Лаура се засмя, като гледаше след сина си, който изчезна сред дърветата.
— Сигурен ли си, че ще можеш да се справиш с толкова голямо семейство? — попита тя.
— Забравяш, че имам шестима братя.
— Свикнала съм да мисля, че си сам.
— Бях, но вече не съм.
Лаура бръкна в джоба си, извади един плик и му го подаде.
— Какво е това? — попита той.
— Доказателство, че Карлин и аз бяхме женени.
Хен й го върна.
— Не искаш ли да го видиш?
— Не. Запази го за Адам.
Лаура прегърна съпруга си през кръста. Беше й отнело известно време, но най-накрая имаше всичко, което бе искала.
Епилог
Лаура се чувстваше така, сякаш сънува. Тя се омъжваше. В църква. Пред целия град. Заобиколен от шестимата си внушителни братя, Хен вече беше вътре. Тя бе помолила Миранда и Хоуп да й станат шаферки, а госпожа Уърти — помайчима. Всички я чакаха да събере кураж да мине по пътеката в църквата.
— Хайде да тръгваме, мамо — умоляваше я Адам. — Тези дрехи ме карат да се чувствам ужасно.
Беше облечен в костюма на по-малкия син на Рут Нортън. Изглеждаше толкова красив, че на гърлото на Лаура заседна буца.
— След първата крачка е по-лесно — прошепна Айрис. — Бях готова да мина през огън и вода, за да се омъжа за Монти.
— Добре съм — каза Лаура.
— Сигурна ли си?
Тя кимна.
— Хайде, мамо — замоли я Адам — Джорди и Томи ще изядат всичко, ако не побързаш.
Хен бе настоял Адам да върви до Лаура по пътеката в църквата. „Искам всички да знаят, че приемам и двама ви.“
На Лаура още й бе трудно да повярва, че се омъжва за такъв прекрасен човек, че има толкова много приятели, готови да я защитават, че целият град бе дошъл на сватбата й. И всичко това беше, защото се бе влюбила в Хен. Не бе искала да стане така. Беше се опитала да го отблъсне.
Усмихна се вътрешно. Хен никога не се вслушваше в съветите на другите. Винаги мислеше, че сам най-добре знае. За нейно щастие този път се оказа прав. Вече бе взел най-важните решения за ранчото им. Тя отново се усмихна. Така да бъде. Беше се борила сама цели седем години. Нямаше вече какво да доказва. Щеше да му позволи да се грижи за нея и да се наслаждава на всяка минута.
И тя щеше да се грижи за него. С всеки изминат ден щеше да го обича все повече. Бе дала обет да го накара да повярва, че е достоен за любовта й. Надяваше се да му роди деца. Той заслужаваше да има собствено дете. Възнамеряваше да го направи щастлив и доволен и да се постарае да не е толкова мършав. Беше твърде кльощав. Искаше й се да изглежда внушителен като Монти. Тя харесваше Айрис, но нямаше намерение да позволи на Монти да превъзхожда Хен.
И възнамеряваше да го закриля. Щеше да сложи пистолет в багажа си и всеки стрелец, който дойде да го търси, първо щеше да си има работа с нея.
Лаура протегна ръка и хвана Адам.
— Хайде да влизаме.
— Крайно време е — каза Адам, като държеше яката на ризата си — Шорти Бейкър ни прави гримаси. Ще му счупя главата, само веднъж да махна това сако.